Здравейте, колеги! Имам един по-специален казус, който успя да ме затрудни и тръгнахме в полемика с другите в офиса... Става въпрос за следното:
Знаете, че в практиката често се случва собственик на фирмата да даде на заем средства на фирмата си. Третираме го като заем от физическо към юридическо лице с полагаема лихва по съответния договор. Ясно е, че трябва да се упомене срок на договора, когато главницата ще бъде върната. Уточнява се размера на лихвата и процента. Така... Ако всяка година, както е редно, начисляваме лихва, но не я изплащаме и главницата също не е върната, то тогава в ГДД, в колоната за увеличения, кл. 6, мисля, че се пада, се преобразува в посока увеличение на данъчния финансов резултат и се отчислява съответния данък. Ако на другата година изплатим тази лихва, под формата на доход за физическото лице, то тогава я посочваме в ГДД по ЗКПО в намаленията и лицето си я декларира в личната ГДД по ЗДДФЛ. До тук добре. Прочетох, че, съгласно ЗЗД, лихвите се третират като задължение с три годишен давностен срок и след това следва да се отпишат и да се посочат в увеличение на данъчния финансов резултат, което, за мен, си е като два пъти облагане на една и съща сума и е немислимо. Би трябвало да има някакво разяснение, но не успях да го намеря. В текстовете се посочва, съгласно ЗКПО, че неизплатени, но начислени доходи в полза на физически лица, са временна разлика в посока увеличение. Какво да им отписвам на тези лихви след третата година и така не става ли изкуствено нереално завишение на резултата? Може би този давностен срок започва да тече, когато главницата е върната, но не е изплатена, както се полага, лихвата и тогава в рамките на до три години, трябва да го направим. Мисля си и друго, хубаво, ако приемем, че закона ни задължава, след като сме начислили лихва, да я изплатим в тези три години... ако няма фирмата възможност да го направи? Какво се прави тогава?