Бланка на Сметка за изплатени суми от сайта на НАП, не става ли?

Чл.163 от закона не се отнася за отпадъци.

http://www.noi.bg/eservicesbg/reports/reportsuep
Справки с електронен сертификат

Влизам с ЕИК на дружеството и си правя справки всякакви.
Може да се види колко Д1 са подадени. Изчислено от ПР задължение по фондове. Внесено от осигурител по фондове. Разлика, ако има.
Пак в тези справки може да се види за дадено ЕГН какво е декларирано - вид осигурен, осигурителен доход, процент по фондове, разбито. По месеци за даден период.

За Д1 могат да се ползват ел.услугите на НОИ.
Справки всякакви.
За конкретната година, ако се знаят кои са работниците, може да се направи справка за всеки поотделно какво е подавано за него/нея. Осигурителен доход, дни в осигуряване, вид осигурен. От вида осигурен могат да се разберат процентите на осигуровките.
Отделно има всякакви справки за засичане на данни за осигурител. Все някаква информация може да се извлече.

В края на годината задължението не е към доставчици (къде виждаш 401?)

В моя пример.

а е записан разходът към "разчет"

Доставчиците също са разчет. Правилният разчет. Към края на годината това задължение е към доставчик(заедно с ДДС-то), а не към друг "разчет". Кога ще се отрази в СД по ЗДДС е друг въпрос и включването и е съвсем отделно от осчетоводяването.

Самата фактура се осчетоводява (и включва в дневника за покупки) през януари

Самата фактура се осчетоводява в периода, за който се отнася, а за включването в дневника вече споменах.

Не бих казал, че е правилно.
Задължението към доставчици в края на годината е грешно(с размера на ДДС-то).
Не ви знам възможностите на програмата, но примерно осчетоводяване:
2011г.
60/401 - ДО
разчет/401 - размера на ДДС-то

2012
4531/разчет(от 2011) - размера на ДДС-то

Трябва да вземете предвид и броя часове, които се получава да работи в дните по двата договора.
И понеже споменавате чл.114 - до 5 работни дни в месеца, може да обърнете внимание на актуалния текст на този член.

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
.....
2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

С две думи - не може.

Понеже виждам, че става въпрос за автомобил, да попитам за какъв автомобил става въпрос?
Дали е с право на ДК?
Може ли да ми кажете коя е лизинговата компания, да я имам предвид, ако реша да си купя нещо. Това "А лихви - няма" много ме впечатли. Дали е така?

Поетапно придобиване на автомобил?
Ако говорим за лизинг, вземете и прочетете малко за него.
Погледнете и чл.70 и т.18 от§1 на ДР от ЗДДС. Това може да опрости малко осчетоводяването. Т.е да се пропусне сметка 4531.

Малкия, не съм в първи клас де 
Не са нито освободени, нито с нулева ставка тези доставки.
Други са... За тези доставки не се начислява ДДС. Доставката не подлежи на облагане с ДДС в България, съгласно чл.86, ал.3 и във връзка с чл.21, ал.2.

Значи ще те върна отново към чл.69. И по-точно ал.2, т.1 
Което пък не те задължава да ползваш ДК, евентуално.

Ами благодаря ви на всички. 
Ще се потерзая още малко.

Фирма, регистрирана по ЗДДС по желание, но има дейност необлагаема с ДДС и не начислява ДДС по фактурите за продажба.

Ако извършвате освободени доставки, така или иначе нямате право на ДК, та не виждам какво още ще се терзаете.
_{Освободени и облагаеми с нулева ставка са различни неща.}

Гледах ги тези членове няколко пъти преди да пиша тук.

Ето например не си упражняваме правото на ДК, но как да ги включа в дневника тогава тези фактури за покупки?

Без право на ДК?
Това, че има начислено ДДС не означава, че имате право и сте задължени да го ползвате като ДК. Но и цитираните членове май това казват.

Какво да правя?

Да погледнете чл.68 и 69 от ЗДДС?

Отделно, в закона се говори за право, а не за задължение.

Размерът на данъка, както и сроковете за внасяне са следствие.
Не можеш да удържаш данък за нещо несъществуващо(грубо казано).
Преди да се стигне до данък трябва да минем през доход, а такъв няма.
Това, за мен, е неправомерно и внесен данък. Дори не е удържан, защото няма от какво. Който иска да плаща, но основание за това не виждам. Едно решение на ОС не е аргумент, защото и самото решение на отговаря на действителността. Решаваш да дадеш нещо, което го нямаш.
Тъй ги виждам аз нещата 

_{ти не си ли на винце вече, а?}

От час време 

Ако иска да си разпредели печалбата и да си плати дължимия данък дивидент това, че в касата няма пари не е проблем, защото данък дивидент се плаща при вземане на решение за разпределение на дивидент. Изплащането на дивидента вече ще почака - явно до напълване на касата, за което ще трябва да си " помогне " и с касовия апарат.

А данък върху дивидента не е ли данък върху вид доход?
Т.е как ще се удържи данък върху нещо, което не е получено?

Това ограничение си важи до навършването на 8м ТС, ако ще да смени пет работодателя докато ги навърши.  КТ може да е преди Наредбата, но наредбата се създава по КТ. Няма наредба, която да не е към някой раздел на самият КТ.

Мда, но в случая наредбата противоречи на КТ.

Няма нищо общо с темата досега.
Надявам се авторът на питането да няма против, че "крада" питането. Както и следващия колега, чиито разсъждения ще ползвам. Според чл.155 от КТ работникът има право да ползва пл.год.отпуск след като придобие 8 мес. ТС при постъпване на работа за първи път.
Означава ли това, че ако напусне и започне работа някъде другаде и все още няма 8 мес. ТС, то това ограничение все още важи? Вече не постъпва на работа за първи път.
Според чл.22 от НРВПО това ограничение важи, но според КТ не. А КТ е преди наредбата.