Относно предстоящи промени в Декларацията по чл. 55

18.11.2014, 07:01 3469 0

18.11.2014, 07:01
Публикации: 6411 / 1143

Относно предстоящите промени в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2014 г.

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 Каква промяна предстои в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2014 г.?

Образецът на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2014 г., който се подава до 31. 01. 2015 г. следва да претърпи промени, както в частта свързана с доходи на физически лица, така и в частта свързана с доходи на юридически лица.

Промяната засяга:
•  два вида доходи:

-        доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество;

-        възнаграждения по договори за управление и контрол.
• в полза на физически и юридически лица, местни на държава - членка на Европейския съюз (ЕС),
• начислени/изплатени от 01. 01 до 31. 12. 2014 г., т.е. в годишен размер, а не само за четвъртото тримесечие на годината.

Тези доходи следва да се посочат индивидуализирано в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие. Това е регламентирано с разпоредбата на:
• чл. 73а от ЗДДФЛ - за доходите на физическите лица. Доколкото НАП вече ще има информация за тези два вида доходи индивидуализирано в годишен размер, те не следва да се посочват и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (чл. 73а, ал. 4 от ЗДДФЛ);
• чл. 201, ал. 5 и 6 от ЗКПО - за доходите на юридическите лица.

Именно необходимостта от индивидуализирано посочване на тези два вида доходи изисква промени в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2014 г.- в настоящия й образец посочените доходи на чуждестранни физически и юридически лица се посочват като обща сума заедно с останали доходи облагани с окончателен данък, респ. данък при източника на ред 2 или ред 6 от декларацията.

 Промяната в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО засяга преди всичко предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на посочените доходи през 2014 г., а и в бъдеще. При липса  обаче на предприятие или самоосигуряващо се лице - платец на доход, например, платецът на дохода от наем е физическо лице, което не е самоосигуряващо се, тези два вида доходите следва да се посочват в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО от самото физическо или юридическо чуждестранно лице – получател на дохода (чл. 73а, ал . 7 от ЗДДФЛ и чл. 201 ал. 5 от ЗКПО.)

 При непосочване в променения образец на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО индивидуализирано в годишен размер на тези два вида доходи на лица местни на държава - членка на ЕС или при неверни или непълни данни се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв. на отделно лице (чл. 82 от ЗДДФЛ и чл. 262а от ЗКПО).


Още за какви други доходи начислени и/или изплатени през 2014 г. следва да се подава информация?

Освен за двата вида доходи, които следва да се декларират в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, следва да се подаде информация на НАП и за още три категории доходи начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на ЕС, а именно:
• доходи от трудови правоотношения - от работодателите (чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ)
 
• пенсиите - от пенсионноосигурителните дружества по глава девета, раздел ІІ от Кодекса за социално осигуряване (чл. 73а, ал. 2 от ЗДДФЛ);
• застрахователни обезщетения/премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки "Живот", когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите - членки на ЕС- от застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането (чл. 73а, ал. 3 от ЗДДФЛ);

Информацията за 2014 г. за всеки от тези три вида доходи ще се предоставя в срок до 30 април на 2015 г. във формат, определен със заповед на изпълнителния директор на НАП, която ще се обнародва в "Държавен вестник“.

При непосочване индивидуализирано в годишен размер на тези три вида доходи или при неверни или непълни данни, предоставени от работодателите, пенсионно осигурителните дружества и застрахователите се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв. на отделно лице (чл. 82 от ЗДДФЛ).

Допълнителна информация ще се подава и от:
• Агенцията по вписванията – за налична собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество на чуждестранни лица - местни на ЕС - (чл. 143з, ал. 1, т. 5 и ал. 8 от ДОПК),
• НОИ – за пенсиите по линията на задължителното пенсионно осигуряване на чуждестранни лица - местни на ЕС (чл. 143з, ал. 7 от ДОПК),

като редът и начинът за предоставяне на информацията ще се определят в споразумение между управителя на НАП и съответните две институции.

Каква е причината за подаване на информация за посочените категории доходи и имущество?

 Новото изискване за индивидуализирана информация за посочените доходи и притежавано имущество в полза на лица – местни на ЕС е следствие на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тя определя правилата и процедурите, посредством които държавите - членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, значима за администриране и прилагане на националните закони на държавите - членки относно данъците.

Ще допълним, че в чл. 8, ал. 5, б. “б“ на Директивата е посочено, че се обмисля възможност в бъдеще да се изисква информация чрез автоматичен обмен и за:
• доходите от дивиденти,
• доходите от капитал и
• възнагражденията за права.

В съответствие с изискванията на Директивата със Закон за изменение и допълнение на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК), обнародван. ДВ, бр. 109 от 2013 г. се допълни чл. 143з от ДОПК, в който са изброени видовете доходи, за които към настоящия момент е налице изискване за автоматичен обмен на информация.

Изискванията на чл. 143з, ал. 1 от ДОПК се конкретизираха в съответните разпоредби на ЗКПО И ЗДДФЛ, цитирани по-горе (чл. 143з от ДОПК, ал. 9 от ДОПК).

Необходимостта от предоставяне на информация за доходите и имущество, посочени в чл. 143з от ДОПК, за нуждите на автоматичния обмен на информация, наложи кореспондиращи промени и в други закони (Кодекса за застраховането (КЗ)  (нова т. 8  на чл. 94), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) (чл. 58д – нов), Кодекса за социално осигуряване (КСО) (нова ал. 7 на чл. 33 и нова ал. 4 на чл. 123з).

Информацията по чл. 143з чрез автоматичен обмен се предоставя на компетентните органи на държавите членки, считано от 1 януари 2015 г., за данъчните периоди, възникнали след 1 януари 2014 г. (§ 32 от ПЗР на ЗИД ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г.)

Следователно за първи път данните, регламентирани в чл. 143з от ДОПК, конкретизирани в ЗДДФЛ, ЗКПО, КЗ, КСО и ЗКИР ще се подават за 2014 г.

Причина за настоящия материал обаче е
• не е само:

-        да се предизвести промяната в образеца на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, която следва да се подаде до 31. 01. 2015 г.,

-        да се посочат новите изисквания за подаване на данни за три категории доходи, в полза на чуждестранни физически лица от ЕС, за които следва да се подаде информация до 30. 04. 2015 г. по специален формат,

-        да се изясни информацията за доходите на чуждестранни лица-местни на ЕС, която ще се подава от Агенцията по вписванията и НОИ, както и

-        да се обясни накратко причината за това, а
•  да се обърне внимание на възможни неясноти при предоставяне на информацията за доходите на чуждестранни физически лица.

 

Какви са възможните неясноти при предоставяне на информацията за доходите на чуждестранни физически лица от предприятията - платци на доходи?

 
Първата неяснота, пораждаща въпроси, е свързана с обхвата на информацията на доходите по трудови правоотношения.

Ще обърнем внимание, че в чл. 8, ал. 1 на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15. 02. 2011 г. е прието, че съдържателно конкретните категории доходи и капитал, информация за които се обменя следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата -членка.

Липсва специфициране относно изискване за тълкуване на термините по смисъла именно на националното данъчно законодателство, например, както се прави в Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна. (Виж ал. 2 на чл. 3 от Модела на ОИСР за избягване на двойното данъчно облагане, както и същата разпоредба в болшинството СИДДО, по които България е страна.)

Едновременно с това обаче в чл. 1 на Директивата е регламентирано, че с настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите – членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите - членки относно данъците ...“ и доколкото Директивата цели обмен на данни за доходи обект на облагане с преки данъци, е възможно и да се приеме, че съответните категории доходи следва да се тълкуват според категоризирането им съгласно националното данъчно законодателство. Също така в т. 9 към чл. 3 от Директивата се посочва, че за нуждите на автоматичния обмен терминът „известна информация“ се отнася за информацията в данъчните регистри на предоставящата държава - членка.

Ако НАП следва тази логика е обяснимо, че информацията за начислени/изплатени доходи от трудови правоотношения се подава въз основа на конкретна разпоредба (чл. 73а, ал. 5), вмъкната в ЗДДФЛ без някакви специални пояснения относно обхвата на дохода, за който следва да се подава информация за нуждите на автоматичния обмен.

При липса на допълнителни пояснения би следвало да се приеме, че като доходи от трудови правоотношения по реда на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да се посочват тези, дефинирани за целите на ЗДДФЛ в т. 26, б.“а“ - „к“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а не доходите, регламентирани като такива по смисъла само на българското трудово законодателство. В този смисъл е и тълкуването дадено от Лорета Цветкова, методолог на НАП по ЗДДФЛ, в нейна публикация. (Виж книгата –годишник “Данъчно облагане и счетоводно приключване 2014 г.“, ИК. „Труд и право, С., стр. 259.)

Освен това ще обърнем внимание, че разпоредбата на  чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ визира всички начислени/изплатени доходи от трудови правоотношения, а не само облагаемите по реда на ЗДДФЛ.

Считаме, обаче, че за да не се задава непрекъснато въпросът:

„А и доходите от полагане на личен труд от собственици /съдружници чуждестранни физически лица от ЕС ли следва да декларираме като доходи от трудови правоотношения или става въпрос само за доходи по смисъла на българско трудово законодателство?“,

обхватът на доходите от трудови правоотношения, които следва да се декларират за нуждите на автоматичния обмен на информация по реда на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ следва изрично да се изясни от приходните органи.

Втората неяснота, пораждаща въпроси, е свързана с изясняване на понятието „физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС“.

Автоматичният обмен на информация съгласно Директивата цели по-добро администриране при облагането с преки данъци на физически и юридически лица - местни на страна – членка на ЕС, които получават доходи с източник друга страна от ЕС.

Затова от гледна точка на ЗДДФЛ следва да се подава информация за изброените в чл. 143з от ДОПК и съответно в чл. 73а от ЗДДФЛ доходи на чуждестранни физически лица - местни на друга държава - членка на ЕС.

В чл. 73а от ЗДДФЛ не се пояснява специално понятието „физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС“. (В чл. 8, ал.1  на Директивата се посочва, че следва да се предоставя информация за лица,установени в друга държава - членка.) При това положение е най-вероятно да се приеме, че след като лицето е местно на лице на друга страна на ЕС, то е чуждестранно лице за България и този термин следва да се разбира в смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ -  лице, което не е местно на България за данъчни цели според критериите, изброени в чл. 4 на ЗДДФЛ.

Ако обаче лице, установено в страна от ЕС, отговоря и на някой от критериите за местно лице, посочен в чл. 4 от ЗДДФЛ, например, престой в страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, даже центърът на жизнените му интереси да е извън България, според ЗДДФЛ той се третира като местно лице за данъчни цели. В този случай съгласно ЗДДФЛ лицето би следвало да се облага за световния си доход в България и на пръв поглед не е необходимо да се подава информация по реда на чл. 73а от ЗДДФЛ.

Ако обаче центърът на жизнените интереси на лицето е извън България (или лицето не е гражданин на България според някои от по старите СИДДО), то на основание на СИДДО (а България има СИДДО с всички страни от ЕС), които съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ са с приоритет спрямо разпоредбите на ЗДДФЛ, лицето се счита за местно за данъчни цели не на България, а на другата страна по СИДДО, което означава, че не България, а другата страна от ЕС следва да обложи световния му доход, включващ и доходът с източник България. За България остава само ограничено право на облагане - да обложи само доходът с източник страната, в случая доходите от трудови правоотношения, договор за управление и контрол, наеми с източник страната.

Въпросът е какво следва да се разбира за целите на обмена на информация под понятието "физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС“ - следва ли да се разбира единствено лице от държава от ЕС, което  отговаря на критериите на:
• чуждестранно лице по смисъла само на българското данъчно законодателство, в случая ЗДДФЛ.

При този подход обаче е възможно за част от лицата, третиране по реда на съответното чуждо законодателство като местни и облагани за световния си доход в страна от ЕС, а не България, да липсва подадена информация, доколкото едновременно и ЗДДФЛ ги третира като местни лица.

При този подход, например, няма да се подаде информация за лице по договор за управление и контрол, което пребивава повече от 183 дни в страната, доколкото е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. По смисъла на законадателството на друга страна от ЕС обаче лицето също може да е и нейно местно за данъчни цели, доколкото другата страна е център на жизнените му интереси и при прилагане на СИДДО съответно да следва да се облага за всичките си доходи не в България, а в другата страна от ЕС.
• местно лице по смисъла на СИДДО със съответната страна от ЕС, а не на България, независимо дали е местно лице за целите на ЗДДФЛ.

Ще поясним, че е е възможно данъчните законодателства на две страни да третират дадено физическо лице като местно. В този случай във всяко СИДДО е заложена поредица от критерии, на база на които се решава с коя от страните лицето е по-силно обвързано икономически или в личен план. Именно за тази страна в крайна сметка се приема, че лицето е местно (установено в нея). Това означава, че именно тази страна има право да обложи световния доход на лицето, докато другата страна има право само на ограничено облагане (само за доходите с източник съответната страна), нищо че по вътрешното й законодателство лицето също е местно.

При този подход НАП ще информира съответната данъчна администрация за реализираните в България доходи на всички лица, облагани за световния си доход в друга страна от ЕС, включващ и доходите им с източник България в страна от ЕС, а не в България, независимо, че според ЗДДФЛ, те може също да се третират като местни лица.

При този подход, например, следва да се подаде информация за лице по договор за управление и контрол, което пребивава повече от 183 дни в страната, което за целите на СИДДО е местно лице на друга страна от ЕС, а не на България, доколкото центърът на жизнените му интереси е там.

Кой е правилният подход при дефиниране на дадено физическо лице, като местно на държава - членка на ЕС- е въпрос, който  се нуждае от изясняване от приходната администрация.

И още, дадено физическо лице може да е гражданин на една страна на ЕС, но да е установено в друга, т.е. да е нейно местно лице - как ще се  установява това обстоятелство от предприятията и самоосигураващите се лица - платци на доход, ако се изисква да се посочва страната, на която чуждестранните лица са местни лица?

Третата неяснота, пораждаща въпроси, е свързана с реда на облагане, а оттук и класифициране доходите по договори за управление и контрол на чуждестранни физически лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ - местни на страна от ЕС за целите на автоматичния обмен на информация.

В случая имам предвид чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ, т.е. които не отговарят на нито един критерий на местно лице за целите на ЗДДФЛ, например чуждестранни лица по договори за управление и контрол, които пребивават в страната по-малко от 183 дни за 12 месечен период и центърът на жизнениете им интереси е извън България, което е най-често срещания случай.

Известно е, че доходите по договори за управление и контрол на чуждестранни физически лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ се облагат в брутен размер по реда на чл. 37, ал. 1 , т. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък 10 на сто при тяхното начисляване. Доходите подлежат на облагане по този ред, дори лицето да предоставя услугата изцяло в чужбина (чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ).

Обложените с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ доходи на чуждестранни физически лица ще се посочат индивидуализирано в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. В това няма неяснота.

Проблемът е, че съгласно допълнението в сила от 01. 01. 2008 г. на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако чуждестранното лице сформира определена база в страната, то не следва да се облага по реда на чл. 37, ал. 1, а по общия ред приложим за местни лица.

В смисъл, че чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ не следва да се прилага спрямо договори за управление и контрол, реализирани чрез определена база в страната са разяснения на приходните органи от последните години по казуси, при които лицето извършва единствено дейност по управление и контрол: „В случай, че физическото лице е чуждестранно по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон. На това основание доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ако доходите по договора за управление и контрол, изплатени на лицето в конкретния случай, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ за удържания данък.“ (Виж разяснение № М-94-С-219 от 30. 08. 2012 г. на ЦУ на НАП, разяснение № 5-53-00-907 от 30. 09. 2013 г. на Дирекция „ОДОП“ – София, както и разяснение  № 2_2491 от 25. 09. 2008 г. на Дирекция "ОДОП" - Варна и разяснение  № 2_2491 от 25. 09. 2008 г. на Дирекция "ОДОП" - Варна в същия смисъл. Малко по-обстойно е тълкуването на понятието "определена база" в разяснение № 1_98 от 18. 07. 2008 г. на Дирекция "ОУИ" - Бургас.)

Нека да видим какво е определена база. Според т. 4 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ДОПК «определена база» е:

 а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Имайки предвид посочената дефиниция – определена база може да се формира и независимо, че лицето пребивива общо по-малко от 183 дни за 12 месечен период, когато пребивава регулярно в страната във връзка с осъществяваната от него дейност (например, всеки месец по две седмици, което прави 168 дни). Именно затова в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ е прието, че оставайки чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, все пак лицето може да има определена база и в тези случаи следва да се облага по общия ред, приет за местни лица.

Според автора е спорно доколко доходите на чуждестранни физически лица по договор за управление и контрол само с отделно българско дружество могат да се приемат за независими лични услуги и съответно дори само при тяхното предоставяне да се формира определена база. В тази връзка е важно да се обърне внимание, че впечатлението което остават цитираните по-горе разяснения е, че в крайна сметка доходите по управление и контрол на чуждестранни лица управители на отделно българско дружество, пребиваваши до 183 дни в страната се облагат по-скоро по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ.

Това, на което следва да се обърне внимание е, че в нито едно от разясненията на НАП по повод начина на облагане на доходите от договори за управление и контрол на чуждестранни лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, най-често лица, пребиваващи на територята на България за период до 183 дни за 12 месечен период, не  се посочва изрично и ясно, че лицата по договори за управление и контрол, поради характера на услугите, които предоставят, не биха могли да формират определена база, само при предоставяне на услуги по договор за управление и контрол само на отделно българско дружество.

В резултат на този начин на поднасяне на разясненията от страна на НАП често срещан подход в практиката при третиране на възнаграждения по договори за управление и контрол на чуждестранни физически лица, пребиваващи по малко от 183 дни в страната единствено във връзка с управленската им дейност на отделно българско дружество, е да се преценява дали те пребивават регулярно в страната или не, като:
• ако лицето не стъпва в страната или се появява в страната епизодично - без никакво съмнение се облагат по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ;
• при пребиваване в страната с известна регулярност с цел единствено осъществяване на управленска дейност в отделно българско дружество, например, всеки месец по две седмици, независимо, че общата продължителност на престоя е под 183 дни за 12-месечен период, се приема, че е налице определена база и и съответно следва да се приложи облагане като доход от трудови правоотношения по реда на т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.

Това означава, че независимо, че става въпрос за доход по управление и контрол, приходната администрация на съответните страни от ЕС би могла да получи различна информация за една и съща категория доход, само в зависимост от това дали чуждестранното лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ пребивава или не пребивава регулярно в страната - в едни случаи той би могъл да се оповести като доход от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ – в друг като доход по договор за управление и контрол, обложен с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ.

С промените в ЗИД ДОПК, свързани с автоматичния обмен на информация, от 01. 01. 2014 г. се дописа б. „з“ на т. 26 от § 1 на ЗДДФЛ, а именно в смисъл, че "трудови правоотношения са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9."

Ако заменим чл. 37, ал. 1 т. 9 с думи ще се получи, че "трудови правоотношения са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите на доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия на чуждестранни физически лица."

Логично е да се приема, че именно с цел постигане на еднозначно категоризиране на доходите по договори за управление и контрол на чуждестранни лица по смисъла на на чл. 5 от ЗДДФЛ, независимо от това дали са в страната или извън нея, дали епизодично или по-често я посещават за нуждите на автоматичния обмен на информация доходите от управление и контрол на чуждестранни физически лица са изключени от обхвата на доходите по трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.

Независимо от промяната, въведена в б. “з“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, в сила от 01. 01.2014 г. информацията на автора е, че практиката остава непроменена – при регулярност на посещенията на чуждестранния управител в страната, независимо,че престоят му не превишава повече от 183 дни – доходите му се третират като доходи от трудови правоотношения по реда на т. 26, б. „з“ от §1 на ДР на ЗДДФЛ.

В система „Въпроси и отговори“ на Интернет страницата на НАП липсва разяснение, поясняващо направената промяна на т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Липсват и публикации по въпроса в специализирания печат.

Ако се приеме логичното заключение, че с дописването на б. „з“ на т. 26 от §1 на ДР на ЗДДФЛ възнагражденията по договори за управление и контрол в полза на чуждестранни лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ се изключват от обхвата на б. „з“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, то са възможни два последващи варианта на третиране:
• първи) доходите на чуждестранни лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ винаги се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ и за нуждите на автоматичния обмен на информация и се декларират като доходи по договори за управление и контрол в образеца на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие;
• втори) доходите на чуждестранни лица по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ :

-       се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ и съответно се декларират в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие само, ако лицето пребивава извън страната или епизодично пребива в България;

-       при регулярност на посещенията във връзка с изпълнение на задълженията по договор за управление и контрол се приема, че предоставените услуги формират определена база по смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на ДОПК и съответно тези доходи следва да се облагат не с окончателен данък, а по реда предвиден за местни лица, но тъй като вече тези доходи са извън доходите по трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, доколкото са с облигационен характер (граждански договор), то те следва да се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и съответно никъде да не се декларират за нуждите на автоматичния обмен. Действително подкрепянето на идеята, че лице по договор за управление и контрол в отделно българско преприятие може да формира определена база по смисъла на българското законодателство може да доведе и до такива изключително благоприятни заключения.

Затова е важно с новия образец на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО да излязат и разяснения на НАП, с които недвусмислено да се изясни:
• как следва да се разбира новата редакция на б. „з“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и
• може ли само от регулярно предоставяне на услуги по договор за управление и контрол от чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ на отделно дружество да се формира определена база по смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на ДОПК.

http://www.tita.bg/page/393
Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група