Има ли лихва, или няма лихва - ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ???

Имаме следния случай. Фирма "Витоша" ЕООД е общинска фирма. Собственик на всички дялове/100%/ от "Витоша" ЕООД е фирма "Люлин" ЕАД. Да кажем фирма майка на няколко общински фирми.

2008 година фирмата "Витоша" ЕООД приключва на печалба 100 000 лева. На 15.07.2009 Общото събрание /ОС/ в случая ръководния орган на едноличния собственик/ взима решение цялата печалба да бъде разпределена като дивидент. Точно, и само такова е решението относно дивидента. Значи имаме разпределение на цялата печалба като дивидент. На 20.09.2009 след обявена приватизация чрез продажба на 72% от капитала - собственик на 72% става фирма "МИКИ" ЕООД. Фирма "Витоша" ЕООД вече става "Витоша"ООД с двама съдружници - "МИКИ" ЕООД 72% и "Люлин" ЕАД с 28%. Нема пари обаче ...и дивидента не е платен до края на 2011 година. От фирма "Люлин" ЕАД вече настояват да бъде преведен дивидента...но и с начислената законна лихва за закъснението. Съдружника с 72% "МИКИ" ЕООД обаче не е съгласен да преведе и лихва за закъснението. 100 000 - да, но без никаква лихва.

Нормативни текстове.

От Търговския закон.

чл. 137, ал.1, точка 3 гласи. - Общото събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Имаме 3 подточки.
а. - приема годишния отчет и баланса;
б. - разпределя печалбата;
в. - взема решение за нейното изплащане;

От Учредителния акт/играе ролята на дружествен договор/ на фирма "Витоша" ЕООД на основание чл. 114, ал. 3 от Търговския закон.

В чл. 12, точка 4 е записано - Едноличния собственик на капитала приема годишния счетоводен отчет и баланса, взема решение за разпределение на печалбата и нейното изплащане. Имаме също 3 подточки повтарящи тези от Търговския закон.

а. - приема годишния счетоводин отчет и баланса;
б. - взема решение за разпределяне на печалбата;
в. - взема решение за нейното изплащане;

Търговския закон и Учредителния акт в случая имат еднакъв текст. Едноличния собственик/ респективно съдружниците/ трябва да вземат изрично решение за изплащане на дивидента. Не е така при Акционерните дружества. За тях в чл. 247а, ал. 5 от Търговския закон буквално е казано - Дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането на общото събрание, освен ако в устава е предвиден по-дълъг срок. В случая приемаме, че в устава няма предвиден такъв срок. Значи дивидента трябва да се проведе до края на третия месец от провеждането на общото събрание на акционерите. Ако има закъснение от този срок, то акционерите могат да искат и законната лихва.

За Дружествата с ограничена отговорност, обаче текста е по-либерален, и общото събрание изрично трябва да вземе решение до коя дата да се плати дивидента. След въпросната дата съдружниците могат да претендират за законна лихва.

Както вече поясних имаме синхрон и препокриване на текста от Търговския закон и Учредителния акт на "Витоша" ЕООД. Тоест, трябва да има изрично решение до кога да се плати дивидента.
В Учредителния акт на "Витоша" ЕООД, в чл. 14, ал 3 имаме следния текст. Според мен той е нелогичен поради непълнотата си, и противоречи на текстовете в Търговския закон и Учредителния акт цитирани по-горе - тоест, общото събрание трябва да вземе изрично решение докога трябва да се плати дивидента.

Той гласи:

Чл. 14, ал. 3; - Печалбата се превежда на едноличния собственик на капитала не по-късно от един месец от приемането на годишния счетоводин отчет от едноличния собственик на капитала. При неспазване на срока дружеството дължи законната лихва за забава.

Нелогичен е защото общото събрание може да приеме годишния счетоводен отчет, но да не разпредели въпреки, че има печалба същата като дивидент...може да я остави като резерви например. Приемането на годишния отчет е необходимо условие, но недостатъчно за изплащане на дивидента на едноличния собственик в случая/респективно съдружниците/, защото трябва да има и решение за изплащането му както изискват чл. 137 от Търговския закон и чл. 12, точка 4 от Учредителния акт на дружеството.

Според мен горецитираната ал. 3 от чл. 14 на Учредителния акт противоречи на по-горе цитираните нормативни текстове, и съответно е неприложима в случая. Така мисля аз.

И така, въпроса е: - Има ли право фирма "Люлин" ЕАД да претендира за начисляване на законната лихва за закъснението.

Предварително благодаря на отзовалите се да отговорят!!!

Айде да дам и още едно решение на съда:

РЕШЕНИЕ

Номер 14/05.03.2010 г. 

            град Варна                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд
Търговско отделение

На девети февруари          Година 2010

в публично заседание в следния състав:

 
               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                  ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                            АНЕТА БРАТАНОВА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   11           по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                       

    Производството е образувано по въззивна жалба на „ДИА” ЕООД гр. София срещу решение от 27.10.2009 г. по т.д. №86/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което са уважени предявените от В.И.Б. *** искове по чл.133 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД общо за сумата от 158 982,73 лв., ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски от 9 389,31 лева.

    Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

    Въззиваемата страна в депозирания писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

    Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

    Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с решение по протокол от ОС на съдружниците на „ДИА” ООД от 27.06.2008 г. са разпределени дивиденти за 2007 г. в общ размер от 300 000 лв., от които на ищеца е следвало да се заплатят 150 000 лв., а са му били изплатени само 10 000 лева. Не е спорен и факта, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът В.Б. е бил съдружник в ответното дружество и в това си качество има право да получи гласуваното разпределение на печалбата съобразно дяловото си участие.

    Страните спорят относно това, от кой момент се придобива правото на дивидент и продължава ли съдружникът да е носител на това негово имуществено право при осъществена от впоследствие продажбена сделка на притежаваните от него дружествени дялове по реда на чл.129 ал.1 ТЗ.

    Правото на част от печалбата на дружеството /ООД/ е от общите имуществени права на съдружниците и е условно субективно право, тъй като се поражда при условие, че е налице печалба. По правната си природа то е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. от чл.137 ал.1 т.3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане. Тези факти в процесния случай безспорно са налице, поради което следва да се приеме, че за ищеца валидно е възникнало субективното му право на претендираната и останала неизплатена част от печалбата от датата на решението на ОС на съдружниците – 27.06.2008 г., от която дата това вземане е изискуемо.

    Законът /ТЗ/ не визира срока, в който дружеството трябва да изплати на съдружника полагащата му се част от печалбата. В дружествения договор този въпрос също не е уреден, а по аналогия чл.247а ал.5 ТЗ, отнасящ се за акционерните дружества, е неприложим. При това положение и с оглед правната характеристика на правото на дивидент като облигационно субективно право на вземане на кредитора, приложение намират общите разпоредби на ЗЗД относно определяне падежа на корелативното му задължение на длъжника да осъществи престацията. Вярно е, че съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, но това означава, че длъжникът трябва веднага да престира щом му бъде поискано. Поканата е тази, която определя момента, в който изискуемото задължение трябва да се изпълни. Тя превръща безсрочното задължение в задължение с определен срок за изпълнение. Следователно длъжникът не изпада в забава преди получаване на поканата и изтичане на срока за изпълнение, определен в нея – чл.84ал.2 ЗЗД. Отправената до ответника покана за плащане /л.11/ е връчена чрез куриер на адреса на управление на дружеството и е получена от лицето Донева на 21.01.2009 г... В тежест на ответната страна е своевременно поради съществуващата преклузия на чл.370 ГПК да оспори факта на получаване, което не е сторено, поради което съдът приема, че ответното дружество е било надлежно поканено по см. на чл.84 ал.2 ЗЗД да изплати на ищеца сумата от 140 000 лв., представляваща полагаемата му се част от разпределената печалба за 2007 г. в тридневен срок т.е. до 24.01.2009 г., след изтичането на който срок ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.86 ал.1 ЗЗД.

    Съдът следва да даде отговор с настоящото решение и на въпроса, дали ищецът предвид осъществената от него на 18.05.2009 г. продажба на дружествените му дялове, продължава да е носител на субективното право на дивидент. Отговорът се съдържа в клаузата на т.2.2 от договора за съдържанието на която настоящият състав на съда извърши служебна справка  в ТР по ЕИК на ответното дружество. Касае се за акт, представен и обявен в ТР, който е публичен и общодостъпен, поради което е и служебно известен. Според тази клауза дружественият дял е прехвърлен без наличие на тежести или каквито и да било ограничения, заедно с всички организационни и имуществени права, всички права, предоставени от закона и бъдещи дивиденти. Следователно дивидентът за изминал период от време не е бил предмет на продажбената сделка. За да е обратното, в договора страните изрично трябва да се споразумели и за дивидента за 2007 г., каквато уговорка липсва. Няма законова пречка съдружникът да запази тази част от общия имуществен комплекс за себе си, като го отдели, тъй като това имуществено право подлежи на самостоятелно прехвърляне също чрез сделка, независимо от членството.

    Предвид изложеното, исковата претенция за главницата от 140 000 лв. е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена. Дължимият данък не се отразява на този размер, тъй като задължението за внасянето му е на дружеството и то към фиска.

    Като е уважил иска за главницата, окръжният съд е постановил в тази му част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

    Акцесорното вземане за мораторни лихви следва съдбата на главното вземане. Предвид падежа на това задължение, посочен по-горе в мотивите, иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за периода от 25.01.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2009 г. до размера на сумата от 5 801,51 лв., изчислен от съда по компютърната програма АПИС-ФИНАНСИ, а за разликата до претендирания размер от 18 982,73 лв. се отхвърля.

    Като е уважил исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД изцяло, окръжният съд е постановил частично неправилно решение за разликата над 5 801,51 лв. до претендираните 18 982,73 лв., което следва да бъде изменено в тази му част.

    С оглед изхода на делото решението следва да бъде изменено и в частта му за разноските. Но осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за първата инстанция в размер на сумата 8 610,84 лв.. На ответника не се присъждат разноски за първата инстанция – адвокатско възнаграждение, тъй като отсъстват доказателства за внасянето му. На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 1 375,64 лв., а ищецът да заплати на ответника на осн. чл.73 ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция от 388,02 лева. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски за двете инстанции в размер на сумата от 9 598,46 лева.

    Водим от горното, съдът

                     Р  Е  Ш  И  :

 
    ОТМЕНЯ решение от 27.10.2009 г. по т.д. №86/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която „ДИА” ООД гр. София е осъдено да заплати на В.И.Б. по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за разликата над 5 801,51 лв. до общия размер от 18 982,73 лв., както и в частта за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

    ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, предявен от „ДИА” ООД гр. София против В.И.Б., ЕГН **********, за разликата над 5 801,51 лв. да предявените 18 982,73 лв., като неоснователен.

    ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част по иска по чл.133 ал.1 ТЗ за сумата от 140 000 лв., представляваща частта от неизплатен дивидент за 2007 г., както и по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 5 801,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от 25.01.2009 г. до предявяване на исковата молба 14.05.2009 г..

    ОСЪЖДА „ДИА” ЕООД гр. София, кв. „Лозенец”, ул.”Галичица” №33Б, п.к.1164, ЕИК 121081371, представлявано от управителя Диан Колев Донев да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК и по компенсация сумата от 9 598,46 лв. – разноски за двете инстанции.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.
                                      2.

Ха Ха...Направо ме уби!!! Ще ги прочета след това ще си кажа мнението.

Между другото....Александър Македонски е казал...ако не бях Александър...бих искал да бъда Диоген.

Радвам се, че съм ти помогнала, намерих още много решения, ако искаш ще ги постна и тях. Ама общо взето е едно и също на всякъде.