Оценката на вещите лица най-често се различава от балансовата стойност
на внасяните активи, от предвиденото/записаното участие в капитала на
дружеството. Тя може да бъде по-ниска, по-висока и рядко да съвпада.
Основното изискване, посочено в чл. 72, ал. 3 от ТЗ, е оценката в дружествения
договор да бъде равна или по-ниска от оценката на непаричната вноска и в
никакъв случай по-висока.
Когато има съвпадение, няма никакви проблеми.
Когато оценката на вещите лица е по-ниска от записаната в дружествения
договор, има две възможности (чл. 72, ал. 4 от ТЗ):
- вносителят да направи допълнителна парична вноска за разликата между
оценката на вещите лица и оценката в дружествения договор;
- вносителят да се откаже от участието си в дружеството, респ. от
увеличението на капитала. Това води до промени в дружествените
договорни отношения и свързаните с тях документи.
Явно подобен вариант, макар и неописан в посочената алинея, би могъл да
съществува и ако дружествените договорни отношения се приведат в
съответствие с оценката на вещите лица.
Когато оценката на вещите лица е по-висока от вписаната в дружествения
договор, ако вносителят е съгласен с оценката, непаричната вноска се вписва в
дружествения договор, съответно устава, и съответно се отчита разлика, за което
трябва да има съгласието на съдружниците за промяна в отношенията.
Вносителят не може едностранно на тази основа да завиши своето участие в
капитала на дружеството.
Това е цитат от материал от Идес, който съм ползвала при апорти.