Вижте този материал - касае същия въпрос.
1_ИТ-00-49#1/23.07.2018 Г.
1_ИТ-00-49#1/23.07.2018 г.
ЗДДС, чл. 70. ал. 1, т. 2
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 6
ЗКПО, чл. 10 и чл. 11
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №/2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предметът на дейност на дружеството е лична (персонална) охрана на физически лица, охрана на имуществото на физически и юридически лица, на сгради, помещения и стопански обекти, охрана със сигнално-охранителна техника. Дейността на дружеството се извършва на територията на „…“ АД. Дружеството работи в непрекъснат режим на работа, като е въведен 12-часов работен ден при сумарно изчисляване на работното време.
Закупуват се ободряващи напитки (кафе, чай, захар), които се раздават на служителите нощна смяна. Фактурата за напитките се издава с ДДС.
Посочвате, че съгласно чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) дружеството, в качеството му на работодател, е длъжно да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други, облекчаващи условията за ефективно полагане на нощния труд.
Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
1. Можете ли да приспаднете данъчен кредит на фактурата и какви са необходимите документи за признаването му?
2. Разходите, направени за ободряващи напитки признават ли се за разходи за дейността?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Във връзка с безвъзмездно предоставяне от Вашето дружество на топла храна, ободряващи напитки и други на работниците, които са нощна смяна, следва да имате предвид следното:
Ако безплатната храна и напитки се предоставят на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/2005г., то съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за Вашето дружество ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
В случай, че разходите за безплатна храна, предоставяна на работниците, не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба №11/2005 г. и същите се определят като разходи, извършени на основание чл. 294 от КТ, то за дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО постановява, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Съгласно чл. 140 от КТ при полагане на нощен труд работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Независимо от обстоятелството, че топла храна и ободряващите напитки не се осигуряват от работодателя съгласно чл. 285 от КТ, при условие, че същите се осигуряват по силата на чл. 140, ал. 3 от КТ, т. е. осигуряването им е задължение за работодателя, установено със закон, и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, то очевидно същите са пряко свързани с икономическа дейност на дружеството.
С оглед на изложеното, разходите извършвани по силата на чл. 140, ал. 3 от КТ, ще бъдат данъчно признати за дружеството, при наличие на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Същите съгласно чл. 11 от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Източник:
https://bganaliz.com/nap/1_it-00-491-23-07-2018-g