КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 7, ал. 2 и ал. 3, чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 9, ал. 2, т. 5 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 3
ОТНОСНО: Необходимост от назначаване на прокурист в ЕООД с оглед получаване на парично обезщетение от собственика на дружеството през периода на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - ………./29.03.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че като самоосигуряващо се лице в качеството Ви на собственик на ЕООД отговаряте на условията за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за срок от 410 календарни дни. В тази връзка, се интересувате за следното:
1. Необходимо ли е да се назначи прокурист в дружеството, за да продължи дейността му за времето, през което ще ползвате отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете?
2. Кога трябва да бъде назначен прокуристът – след изтичане на 135 дни, считано от първите 45 дни преди раждане и след 410 календарни дни - периодът, за който ще се изплаща паричното обезщетение за бременност и раждане?
3. На какъв договор трябва да бъде назначен прокуристът – трудов договор по КТ или договор за управление и контрол?
4. Възможно ли е прокуристът да бъде назначен на 4-часов работен ден?
При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ органи на дружеството са общо събрание и управител (управители) като управителят може и да не е съдружник.
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Предвид изложеното по-горе за управлението на ЕООД, едноличният собственик на капитала, който е и негов управител, има две възможности за осигуряване по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
1. При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, определен за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне за тези лица са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното лице (управителя) по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Осигурителният доход е полученото, включително начисленото и неизплатеното, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии”) по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са задължени да внасят авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход самоосигуряващите се лица определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., от НООСЛБГРЧМЛ).
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Упражняването на трудова дейност от собственика на ЕООД включва всяко негово действие, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато същото функционира, за да се приеме, че собственикът не извършва лично трудова дейност по управлението му, е необходимо да бъде назначено друго лице прокурист/управител, вписан в Търговския регистър. Поради това, когато управлението на ЕООД не е прехвърлено на друго лице (прокурист или управител) чрез надлежно вписване на съответното обстоятелство в Търговския регистър, се обосновава презумцията, че е налице упражняване на трудова дейност от собственика в качеството му на управител, свързана с организацията на работата в дружеството и неговото представителство съобразно изискванията на закона, съответно за този собственик възниква задължението да се осигурява по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7, респективно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, законодателят е предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност. Същевременно изречение второ на същата норма регламентира, че самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, не подават декларация за прекъсване на дейността за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение. На това основание в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е указано, че осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
За да се приложи горецитираната разпоредба самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не следва да упражняват трудова дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Специално за времето на отпуска за бременност и раждане - за остатъка от 135-я до 410-я календарен ден лицата, придобили право на парично обезщетение, декларират при отпускането му пред органите на НОИ, че през този период не продължават да упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица (т. 10 от Приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).
Предвид гореизложеното, собственик на ЕООД, което развива стопанска дейност, може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице при следните условия:
да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за спиране на дейност в ТД на НАП, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО;
в Търговския регистър да е вписано обстоятелството за назначаване на управител или за упълномощаване на прокурист.
В хипотезата, когато управлението на дружеството е възложено на прокурист, дружеството осигурява прокуриста в зависимост от начина, по който са уредени отношенията им. В чл. 23 от ТЗ е посочено, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Поради това, че законът не поставя изрично изискване по отношение на формата, договорът може да бъде сключен, както като трудов, така и като граждански.
При сключен трудов договор осигуряването на прокуриста се извършва на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 1, т. 6, или чл. 4, ал. 2 от КСО, т.е. по реда, по който се осигуряват работниците и служителите.
Когато договорът с прокуриста е сключен като граждански, осигуряването се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, по който се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски и в двата случая се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО).