Здравейте! Имам следния специфичен казус.
Държавен служител е отстранен временно от работа на основание на чл.100,ал.2 от ЗДСл /образувано е наказателно производство в качеството му на длъжностно лице/. От датата на отстраняване са изминали близо 24 месеца. Органът по назначаването обмисля да прекрати служебното правоотношение с този служител без предизвестие на основание на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл /налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103/.
Тези дни получаваме писмо от въпросният служител с което на основание чл.27 от ЗДСл ни уведомява, че е възникнало едно от основанията за недопустимост за изпълняваната от него служба съгл. чл.7,ал.2 от с.з./работи по трудово правоотношение/.
От направената проверка се установи че е спазен 7-дневния срок зя уведомяване съгл.изискванията на чл.27 от ЗДСл.
Въпроса е на какво основание следва да бъде прекратено служебното правоотношение на осн. чл.103,ал.1,т.4 от Закона /поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2/ или на осн.чл.107,ал.1, т.5 /налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения /.Първия случай е на общо основание, а другия е чрез едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие.
Моля за мнения и становища.