Здравейте,
Моля за вашето мнение относно един казус, който ме притеснява. Става въпрос относно чл. 5, ал. 1 от НКС, която предвижда, че по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. До тук добре, но от друга страна в КТ . С чл.107р, КТ регламентира, дейността на предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Отгоре на всичко това е лицензионна дейност.По същество описаните и в НКЧ и в КТ членове са едни и същи. Въпросът ми е къде е разликата?
Предстои ми да командировам по чл.5 НКЧ работници в друга българска фирма, но в чужбина, срещу, която услуга ще ни бъде платено, т.е. ще има фактура, а работниците ще си получат командировъчни. Правилно ли постъпвам?