Предлагам на вниманието на всички една полезна и подробна разработка по темата на Христо Досев - д.е.с., регистриран одитор:
Задължения след годишното счетоводно приключване
Публикувано на 23.06.2015
Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор
Годишното счетоводно приключване на финансовата 2014 година остана в миналото. От крайния срок, в който предприятията бяха длъжни да приключат и да изготвят своя финансов отчет и едновременно с това да подадат годишната си данъчна декларация, изминаха месеци, но това по никакъв начин не означава, че задълженията на предприятията по повод финансовата 2014 година свършиха. На дневен ред излизат други задължения, на които ще се спрем в настоящия материал.
Част от тях няма да са приложими за всички предприятия, а други следва да се прилагат модифицирано според вида на търговеца и неговите икономически показатели. Ето защо читателите, запознавайки се със следващите редове, следва да разпознаят мястото на своето предприятие в списъка от задължения и да се опитат да спазят стриктно законово разписаните действия.
Годишен финансов отчет, а не годишен отчет за дейността
Преди да изложим нашето виждане по въпросите, следва още в началото да направим едно ясно уточнение. Всички задачи и задължения на предприятията, разгледани в статията, следва да се разглеждат тясно свързани единствено с годишния финансов отчет на предприятията, а не с техния годишен отчет за дейността.
Предприятията - данъчно задължени лица, който имат задължение за подаване на годишна данъчна декларация независимо дали по силата на ЗКПО или по силата на ЗДДФЛ, ведно с подаването на декларацията за облагане на своите печалби следва да подават1 и годишен отчет за дейността, който представлява отчетът по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
Следва да се има предвид, че годишният финансов отчет е този отчет, който е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти – НСФОМСП или МСФО.
Според чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството съставните части на годишния финансов отчет са:
Счетоводен баланс;
Отчет за приходите и разходите;
Отчет за паричните потоци;
Отчет за собствения капитал;
Приложение.
Следва обаче да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗСч, която регламентира, че формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят от възприетата обща рамка за изготвяне на финансови отчети – т.е. от приложимите счетоводни стандарти.
За предприятията, изготвящи своите финансови отчети на база НСФОМСП, можем да кажем, че примерни схеми и форми на елементите на годишния финансов отчет са поместени като приложения към СС 1 Представяне на финансови отчети и респективно СС 7 Отчитане на паричните потоци, като за предприятията, прилагащи МСФО, няма публикувани подобни такива в съответния МСС 1 Представяне на финансови отчети и МСС 7 Отчети за паричните потоци.
Според МСФО съставните части на финансовия отчет имат малко по-различни наименования, а именно:
Отчет за финансовото състояние2;
Отчет за всеобхватния доход3;
Отчет за промените в собствения капитал;
Отчет за паричните потоци;
Пояснителни приложения, представляващи обобщение на по-важните счетоводни политики и друга пояснителна информация.
Изключения:
По силата на чл. 26, ал. 5 от Закона за счетоводството предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност4 (т.е. предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор), които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на НСФОМСП, могат да не изготвят:
- Отчет за паричните потоци и
- Отчет за собствения капитал.
Също така по силата на чл. 32, ал. 3 от Закона за счетоводството годишните финансови отчети на едноличните търговци (ЕТ), които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лева, могат да се състоят само от:
- Отчет за приходите и разходите.
Допълнителни отчети
Първото различие в документите, които следва да изготвят определени типове предприятия, се явява годишният доклад за дейността по смисъла на чл. 33 от Закона за счетоводството. Този отчет следва да се изготвя само от онези предприятия, за които годишният финансов отчет за съответната финансова година подлежи на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор. Т.е. онези предприятия, чийто годишен финансов отчет не подлежи на задължителен финансов одит, както и онези, доброволно избрали да им бъде одитиран финансовият отчет, не изготвят годишен доклад за дейността.
Годишният доклад за дейността съдържа най-малко следната информация:
Балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.
Всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет.
Вероятното бъдещо развитие на предприятието.
Действията в областта на научноизследователската и развойната дейност.
Информацията, изисквана по реда на чл. 187д5 и 247 6 от Търговския закон.
Наличието на клонове на предприятието.
Използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:
- Целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и
- Експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.
Приемане на годишния финансов отчет от собствениците
За онези предприятия, които са търговски дружества по смисъла на Търговския закон или кооперации по смисъла на Закона за кооперациите, техният върховен орган на управление (общо събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите) има задължение да приеме годишния финансов отчет за изминалата година с предвиденото мнозинство. Провереният и приет годишен финансов отчет е правното основание същият да бъде представен за обявяване в търговския регистър. В този смисъл индиректно можем да направим извода, че срокът за приемане на годишния финансов отчет от общото събрание на съдружниците (акционерите/член-кооператорите) е след заверка от регистриран одитор и преди срока за неговото обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
Да не пропуснем само да отбележим, че задължение на общото събрание до изтичане на календарната година е да изберат регистрирания одитор, в случай че годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит.
Публичност на годишния финансов отчет
Освен изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията; съдържанието и съставянето на финансовите отчети част от разпоредбите на Закона за счетоводството са свързани именно с публичността на тези финансови отчети. Съгласно чл. 40 от Закона за счетоводството предприятията имат задължение по отношение на годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците (акционерите или от съответния орган) да:
I. Публикуват в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в следните срокове:
Едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит от регистриран одитор - в срок до 31 май на следващата година.
Дружествата с ограничена отговорност (в т.ч. и едноличните дружества с ограничена отговорност) - в срок до 30 юни на следващата година.
Всички други търговци по смисъла на Търговския закон (събирателни дружества, командитни дружества, акционерни дружества и командитни дружества с акции) - в срок до 31 юли на следващата година.
Изключения:
От задължението да подават годишните си финансови отчети в Търговския регистър са освободени:
Едноличните търговци (ЕТ), чийто годишен финансов отчет не подлежи на задължителен независим финансов одит.
Бюджетните предприятия и
Онези стопански единици, чието възникване не подлежи на регистрация в Агенцията по вписванията като дружествата, регистрирани по Закона за задълженията и договорите и юридическите лица с нестопанска цел (дори и в случаите, когато са извършвали стопанска дейност през съответната финансова година).
II. Публикуват чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел:
• Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година.
III. Публикуват чрез икономическо издание или чрез интернет:
Останалите предприятия (с изключение на ЕТ, неподлежащ на независим финансов одит и бюджетните предприятия) - в срок до 30 юни на следващата година.
Документи, които подлежат на публикуване в Търговския регистър
Годишен финансов отчет.
На първо място това е самият годишен финансов отчет, изготвен по правилата на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти МСФО или НСФОМСП.
Ако предприятието се явява предприятие майка и попада в хипотезите на чл. 37, ал. 2, респективно на чл. 37д от Закона за счетоводството (без, разбира се, да отговаря на изключенията, посочени в чл. 37а – 37г от Закона за счетоводството), следва да изготвят и консолидиран финансов отчет, чието обявяване в Агенцията по вписванията следва да се направи едновременно с обявяването на индивидуалния годишен финансов отчет на предприятието майка. 7
Годишен доклад за дейността.
За онези предприятия, за които чл. 38 от Закона за счетоводството предвижда годишните им финансови отчети да подлежат на задължителен финансов одит от регистриран одитор съгласно изискванията на чл. 33 от Закона за счетоводството са длъжни да изготвят годишен доклад за дейността. Предприятията, които изготвят консолидиран годишен финансов отчет, следва да изготвят и консолидиран годишен доклад за дейността.
Доклад на независимия одитор.
Чл. 40, ал. 2 от Закона за счетоводството пояснява, че предприятията, подлежащи на независим финансов одит от регистриран одитор, следва да публикуват годишния си финансов отчет в този си вид, в който е заверен от одитора, като същевременно представят за публикуване в Търговския регистър и самия одиторски доклад.
Решение за разпределяне на печалбата.
Онези търговски дружества, които имат правната форма - акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност, са задължени да обявят за публикуване предложението на органа на управление за разпределение на печалбата (или за покриване на загубата) за предходната финансова година заедно с решението на самото общо събрание на акционерите (съдружниците) за начина на разпределяне на тази печалба или за покриване на реализираната загуба за предходната финансова година.
Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър.
Заедно със заявление образец № Г2 се представя и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от Закона за Търговския регистър (търговеца; лице, предвидено по закон, адвоката с изричното пълномощно или упълномощения съставител).
Декларация по чл. 13, ал. 5 от Закона за Търговския регистър.
Когато заявлението се подава от пълномощник с изрично писмено пълномощно (лице по чл. 15, ал. 2, т. 2 от Закона за Търговския регистър), трябва да се представи и декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени на пълномощника от самия заявител.
Документ за внесена държавна такса.
Заявление съгласно образец № Г2.
Към заявлението образец № Г2 следва да се приложи и документ за внесената държавна такса. Таксите, които агенцията събира за своята дейност, са регламентирани с Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 година (последно изменение с ДВ, брой 13 от 2014 година, в сила считано от 14.02.2014 година 8). Съгласно чл. 16б, ал. 1 от тарифата по заявление за вписване на актове за обявяване в Търговския регистър се събира такса в размер 40 лева. В случай че заявлението за обявяване на годишния финансов отчет е подадено по електронен път с електронен подпис, таксата, предвидена в чл. 16б, ал. 2 от тарифата, е в размер на 20 лева.
Публикуване на ГФО в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
Публикуването на ГФО в Търговския регистър е подчинено на нормативните разпоредби на Закона за Търговския регистър и Наредба № 1 на Министерство на правосъдието от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Съгласно наредбата подлежащите на обявяване актове се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2. В този примерен образец се вписват данни за фирмата; данни за заявителя; в какво качество се явява заявителят спрямо фирмата и самите актове, подлежащи на обявяване.
Чл. 15 от Закона за Търговския регистър дава право заявлението за обявяване на актове - образец № Г2 да се подаде физически от следните четири категории лица:
Търговеца (има се предвид законният представител на дружеството напр. управителя, изпълнителния директор, прокуриста и т.н.).
Друго лице в предвидените по закон случаи.
Адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията и
Съставителя на финансовия отчет по смисъла на Закона за счетоводството, с нотариално заверено пълномощно. 9
Допускат се два начина на самото подаване на документите.
Първият начин - това е на хартиен носител, на място пред служител на Агенцията по вписванията, без значение в кое населено място става подаването.
Вторият начин предвижда подаването на документите да става по електронен път чрез самата интернет страница на агенцията, като документите следва да се изпратят и подпишат чрез използването на електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис. В случай че подателят на заявлението не е управителят на търговеца, а негов адвокат или съставителят на финансовия отчет, пълномощното, с което управителят на предприятието е упълномощил третото лице да извърши самото подаване на необходимите документи, следва да се представи към заявлението № Г2. Ако обаче подаването на документите става по електронен път, това пълномощно следва да се сканира (да получи електронен образ) и чак тогава да се подаде чрез интернет страницата на Агенцията по вписванията.
При подаване на документите по електронен път всички приложения трябва да бъдат в един от следните файлови формати: (pdf; doc; sxw; txt; rtf; jpg; jpeg; j2k; jpx; jp2; png), както и в други стандартизирани формати, определени от изпълнителния директор на агенцията. За да се счете заявление № Г2 и придружаващите го документи за редовно подадени по електронен път, трябва името на заявителя (подателя), посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението да съвпадат. Това означава, че ако адвокатът – физическо лице, съставителят на годишния финансов отчет (ГФО) – физическо лице или управителят на счетоводното предприятие, притежават личен или на името на счетоводното предприятие – съставител на ГФО електронен подпис, ще могат да бъдат заявители и респективно да подават заявления за обявяване в Търговския регистър на повече от едно предприятие.
При подаване на заявление № Г2 на хартиен носител в някое от териториалното звено на Агенцията по вписванията заявлението следва да се подпише пред самия служител на агенцията, който има задължение да свери самоличността на лицето с тези данни, посочени като заявител в заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията. Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания, т.е. заявление № Г2 може в този случай да се подпише само пред нотариус. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от нотариус, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи. Попълнената бланка с приложените към нея документи могат да се представят в Агенцията по вписванията лично от заявителя или от упълномощено с изрично писмено пълномощно лице. Когато заявлението не се подава лично от заявителя, подписът на последния в заявлението за обявяване на актове следва да е нотариално заверен.
Санкции
Предприятията, нарушили изискването на публичност на своите финансови отчети, могат да бъдат санкционирани както по реда на Закона за счетоводството (санкция за самото предприятие), така и по реда на Закона за Търговския регистър (санкция за лицето, имащо задължение да заяви и предостави акта за обявяване – т.е. на управителя, прокуриста, изпълнителен член на съвета на директорите, ликвидатора, синдика и др. под. на съответното предприятие – търговец).
Чл. 47, ал. 3 от Закона за счетоводството предвижда съответното юридическо лице или едноличен търговец да бъде санкционирано с от 500 лева до 3000 лева, ако за подобно нарушение, извършено в едногодишен срок, нарушителят не е наказан със същото по вид нарушение. В случай на повторно нарушение на търговеца следва да му бъде наложено имуществена санкция в размер от 1000 лева до 6000 лева.
Чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Търговския регистър предвиждат лице, което не представи акт за обявяване по реда на чл. 5 от Закона за Търговския регистър 10 в определения от закона срок (т.е. в сроковете по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството), да се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
Внимание: Глобата в размер от 500 лева до 1000 лева обаче не се налага еднократно, а ежемесечно, докато лицето извърши изискваните от него действия – т.е. докато предприятието заяви за обявяване пред Търговския регистър годишния си финансов отчет на предприятието.
______________
1 В материала не разглеждаме изключенията, при които годишния отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
1.1. Не са извършвали дейност през годината.
1.2. Не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
2 В т.ч. и отчет за финансовото състояние към началото на най-ранния сравнителен период, когато предприятието прилага счетоводна политика със задна дата или прави преизчисление със задна дата на статии в своите финансови отчети или когато рекласифицира статии в своите финансови отчети.
3 Предприятието може да представя компонентите на печалбата или загубата или като част от единния отчет за всеобхватния доход, или в отделен отчет за дохода. Когато се представя отчет за дохода, той представлява част от пълния комплект финансови отчети и се представя непосредствено преди отчета за всеобхватния доход.
4 § 1, т. 15 от ДР на ЗСч: „Предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност“ са предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. Балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн. лв.
2. Нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн. лв.
3. Средна численост на персонала за годината - 50 души.
5 Броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето; основанието за придобиванията, извършени през годината; броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.
6 В годишния доклад за дейността се описват протичането на дейността и състоянието на дружеството и се разяснява годишният финансов отчет. В него задължително се посочват и:
Възнагражденията, получени общо през годината от членовете на съветите;
Придобитите, притежаваните и прехвърлените от членовете на съветите през годината акции и облигации на дружеството;
Правата на членовете на съветите да придобиват акции и облигации на дружеството;
Участието на членовете на съветите в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и участието им в управлението на други дружества или кооперации като прокуристи, управители или членове на съвети;
Договорите с членовете на съветите и свързаните с тях лица, сключени през годината.
Планираната стопанска политика през следващата година, в т.ч. очакваните инвестиции и развитие на персонала, очакваният доход от инвестиции и развитие на дружеството, както и предстоящите сделки от съществено значение за дейността на дружеството.
7 Чл. 40, ал. 4 от Закона за счетоводството.
8 С последните промени в тарифата са намалени дължимите такси с 10 лева (а тези за заявления, подадени по електронен път - с 5 лева), които Агенцията по вписванията събира по заявления за обявяване на актове в Търговския регистър.
9 Съставителят на финансовия отчет може да е заявител само за обявяване на ГФО, но той няма право да заявява други документи за обявяване в Търговския регистър.
10 Чл. 5. В Търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.
Източник:
http://ekspertis.bg/document/view/qanda/148355/276016/