Начисляване на ДДС във фактура за аванс
Ивайло Кондарев – данъчен консултант
Въпрос: Издадохме проформа с нулева ставка ДДС на македонска фирма за износ на наша проукция (ние сме производителя). Фирмата от Македония ни изплати 50% аванс от стойността на продукцията.
Трябва ли да издадем оригинална фактура в 5-дневен срок от получаването
на парите за получения аванс (ако трябва да издадем фактура, с каква
ставка – с 0 или с 20 на сто ДДС да бъде авансовата фактура оригинал)?
Отговор: На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това (освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона). Това означава, че когато българско данъчно задължено лице получи паричен превод (плащане) от лице, установено извън Общността във връзка с доставка за износ, задължително е издаването на фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, в 5-дневен срок от получаване на плащането. В нея то трябва да посочи ставка от нула на сто.
Отделен е въпросът, че задължението за съставяне на такава фактура няма кой знае какво логично обяснение, както и че при неиздаването й доставчикът едва ли може да бъде санкциониран по чл. 182 от ЗДДС.
Във връзка с въпроса на фирмата - износител, е нужно да се отбележи и следното:
Издадената фактура за авансовото плащане по доставка, облагаема с нулева ставка (в случая съгласно чл. 28 от ЗДДС), трябва да се отрази в дневника за продажбите в периода на издаването й (чл. 124, ал. 2 от закона). Начинът на нейното отразяване е идентичен с този на окончателните фактури, съпровождащи физическия износ на стоките. Това означава, че данъчната основа (стойността) на аванса се посочва в дневника за продажбите в колона 19 „ДО на доставките със ставка 0% по глава трета от ЗДДС”, съответно в клетка 14 на справката-декларация за ДДС.
Фактурите, които следва да се съставят във връзка с възникване на данъчното събитие по повод доставки на стоки (и услуги) по глава трета от ЗДДС – при реалното осъществяване на износа, също следва да намират отражение в дневника за продажбите на износителя. Не е необходимо обаче сторниране на фактурите за авансовите плащания, тъй като те не са погрешно съставени. За да няма дублиране на обороти, в окончателната фактура за износа на отделен ред следва да се посочат вече платените (и документирани) аванси. Като данъчна основа в тази фактура трябва да се впише (и съответно да се отрази в колона 19 в дневника за продажбите и в клетка 14 на справката-декларация за ДДС) стойност, равна на разликата между договорената за износа цена и платеният и вече фактуриран аванс/аванси.
От казаното следва, че на практика стойността на авансите е отразена като доставка, облагаема с нулева ставка, преди реално да е осъществен самият износ. Това не следва да поражда проблеми, тъй като произтича от самата нормативна уредба на ДДС.
За отбелязване е обаче, че, съдейки от Разяснение на НАП с изх. № 3-2598 от 3.06.2008 г. относно реда за доказване на доставките с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, за приходната администрация стойността на получените и фактурирани аванси за износ явно не трябва да се взема под внимание при изчисляване на съотношението по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС – защото доставките все още няма да са удостоверени с изискваните от ППЗДДС (чл. 21 - чл. 38) документи