Съгласно разпоредбите на чл.33 ЗКПО, за данъчни цели се признават разходите по пътуване и престой на собственика, ако между дружеството и него има сключен договор за управление.
Съгласно ТЗ чл. 141 ал.7 Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
Данъчните тълкуват, че ако липсва писмен договор за управление различен от този по чл.141 ал 7 от ТЗ, тези негови разходи не се признават за данъчни цели, с което аз не съм съгласна, защото данъчно задълженото лице извършва тази командировка във връзка със стопанската дейност на предприятието
Чл.33-ЗКПО
(1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
И да, както е посочила irenabrili, ако командировката на управителя е на някой плаж на о. Бали, то това не са рзходи за стопанска дейност. Всичко друго обаче, свързано с дейността на фирмата, вкл. и командировката на управителя си е присъщ чист разход.