Член 209, ал. 1 от ЗКПО предвижда данъчно облекчение за ваучерите за храна, като вид социални разходи, които са предоставени на всяко наето лице. Не са налице законово уредени изключения за лица, които са в отпуск. Т.е. заложеният в ЗКПО принцип е, че социалните придобивки следва да са достъпни за всички работници и служители, независимо дали са в отпуск или не
При предоставянето на социалната придобивка в натура, не следва да бъде извършвано диференциране на физическите лица - ползватели, за да бъде изпълнен критерият за “достъпност”. Критерият за достъпност изисква размерът на социалната придобивка да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, от броя отработени дни, отсъствие поради болест, или други условия поставени от работодателя.
Не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати. Аако Дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност в зависимост от заеманата позиция на отделните работници, макар и максималният размер да е 60 лева месечно, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица.
А ако изобщо не се предоставят ваучери за храна на лица, които са в отпуск и поради това, че в момента не постигат никакви трудови резултати, това също ще е основание данъчните органи да откажат данъчната преференция на ваучерите за храна.