ДДС регистрация при ползване на инвестиционен посредник в друга държава от ЕС

22.02.2019, 01:02 6824 7

22.02.2019, 01:02
Публикации: 27 / 0
Интересувам се дали ползването на инвестиционен посредник (ИП) в друга държава от ЕС се третира по-различно от ЗДДС и по-точно ме интересува задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.

(Клиентът на ИП е физическо лице, което не е едноличен търговец. Приемаме, че живее през цялата година на територията на България, а ИП се намира в друга държава от ЕС.)

В писмо на НАП с изходящ № 53-04-98/06.04.2015 г. прочетох:

Ако физическото лице извършва доставки към данъчно задължени лица, установени в държави-членки на Европейския съюз, то следва да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

Но не ми стана съвсем ясно как да го разбирам, затова задавам следните въпроси:

Продажбата на финансови инструменти (напр. акции) чрез ползване на ИП, установен в друга държава от ЕС, разглежда ли се като "извършване на доставки към данъчно задължени лица, установени в държави-членки на Европейския съюз"?

Когато се продават акции чрез ИП продавачът не знае кой ги купува (продавачът знае само кой ИП използва за продажбата им). Купувачът може да е лице, установено извън ЕС. Може да е лице, установено в България. Това не е известно, защото ИП не дава информация за другата страна по сделката. В този случай приема ли се, че ИП е лицето, на което се доставят финансовите инструменти и това води ли до задължение за подаване на заявление за регистрация на основание чл. 97а ал. 2 от ЗДДС?

ИП събира такси и комисионни върху сделките с финансови инструменти. ДДС-то върху тези комисионни от кого трябва да се внесе - от ИП или от клиента му?

Плащането на тези комисионни води ли до задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а или на друго основание?

За да опростим нещата нека приемем, че оборотът от продажбата на финансови инструменти е под прага за регистрация (напр. 1000 евро).

Това го изпратих като запитване до НАП (infocenter@nra.bg), ще пиша какво са ми отговорили. Надявам се да не ме карат да им го пращам на другия e-mail адрес с електронен подпис (nap@nra.bg ) или на хартия (което мисля, че е много вероятно да стане, предвид сложността на въпроса).
#1 | 22.02.2019, 09:55
Публикации: 4605 / 786
Ще искат подписан мейл, тъй че не очаквайте отговор. Скоро питах с неподписан мейл за СУПТО-то, не приемат запитването. Ако ви е важно пратете го на хартия (ама пак с идентификационни данни, лични или на фирмата) и да ви отговорят на хартия :)
#2 | 22.02.2019, 14:06
Публикации: 639 / 126
Иинвестиционният посредник не е получател, а единствено посредник, който предоставя услуга и получава възнаграждение. Това е финансова услуга с място на изпълнение България /чл.21, ал.2/, но попада в чл.46, освободена е и следователно ФЛ-получател не следва да се регистрира по чл.97а, ал.1.

За ДДС-регистрацията на база продажбите на акции:
-чл.96, ал.2, т.2 – за реализираните на територията на България при общ оборот  над 50 000 лв. Интересното е как се определя оборота за такива доставки.
-чл.97а, ал.2 – за реализираните на територията на друга страна членка на ЕС.

И тук идва въпросът как продавачът ще получи информация за местопонахождението на отсрещната страна и за това дали е ДЗЛ по смисъла на съответния закон за ДДС.
#3 | 22.02.2019, 18:49
Публикации: 27 / 0
От НАП както се очакваше ми отказаха - искат да го пратя с електронен подпис или на хартия.

Това е финансова услуга с място на изпълнение България /чл.21, ал.2/, но попада в чл.46, освободена е и следователно ФЛ-получател не следва да се регистрира по чл.97а, ал.1.

От НАП бяха споменали ал. 2, не ал. 1.

Имаме продажба на акции, покупка на акции и плащане на такси и комисионни.

Това са три различни неща.

И трите ли са с място на изпълнение България?

И тук идва въпросът как продавачът ще получи информация за местопонахождението на отсрещната страна и за това дали е ДЗЛ по смисъла на съответния закон за ДДС.

Няма как.
#4 | 22.02.2019, 18:57
Публикации: 27 / 0
А темата за това кои продажби на финансови инструменти влизат в облагаемия оборот е дълга.



Цитат на: ФИШ X.6 от Наръчник по ДДС за 2018 г.
Приходи от ценни книжа и капитали извън обхвата на ДДС

1.Операциите, представляващи обикновено придобиване или продажба на дялово участие, когато нямат за цел използването на имуществото за получаване на редовен приход.
2. Операции по обикновено придобиване и продажба на други търгуеми ценни книжа, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.

Как така някой ще купи акции и няма да има за цел получаване на редовен приход (дивиденти)? Въображението ми е слабо за да си го представя. Може би ако ги купува за да ги продаде, а не да чака дивиденти?

А какви са критериите за "обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице" не е ясно.


https://nap.bg/news?id=3814
#5 | 22.02.2019, 19:12
Публикации: 27 / 0
Намерих нещо интересно:

Изх. № 24-37-8 Дата:  27.05.2015 год.

В тази връзка следва да се има предвид, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС и се подчиняват на данъчното третиране на законодателството на държавата по мястото на изпълнението им.

Значи, ако продавам договори за разлика на чужд ИП и приемем, че мястото на изпълнение е адреса на ИП (което е така, защото ИП е отсрещната страна по сделката с договори за разлика), то оборотът от продажбата на тези договори за разлика не участва във формирането на оборота за задължителна регистрация.

Това е добра новина за тези, които играят на Forex (с договори за разлика) през ИП, установен в чужбина.
#6 | 06.03.2019, 17:53
Публикации: 27 / 0
Извинете, аз само да питам. Това сега адекватен отговор ли е според вас?

Написал съм всичките данни, които се изискват от ДОПК (име, адрес, ЕГН, електронна поща).

Пратил съм запитването на хартия. С подпис.

Текста на запитването може да видите тук (изтрил съм личните данни само).

#7 | 29.03.2019, 17:33
Публикации: 27 / 0
След като им обясних, че въпросите се отнасят за мен, в качеството ми на евентуален клиент на ИП, ми отговориха.

На въпросите дали таксите и комисионните, които клиентът плаща на инвестиционния посредник са съпътстваща доставка или не (и затова възниква задължение за регистрация по чл. 97а преди плащането им или не възниква такава) не получих ясен отговор:

1. "Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката."


2. "Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът ѝ в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки."


3. "Когато са определени отделни цени на доставките, те не следва да се определят като основна и съпътстваща."

Например, таксата по сделките е съпътстваща доставка според точка 1 (няма самостоятелно значение) и според точка 2 (делът ѝ не е съществен, ако приемем че 0,1% не е съществен дял).

Обаче не следва да се определя като съпътстваща според точка 3, защото са определени отделни цени (ясно е колко е таксата по сделката).

Месечната такса се плаща за ползване на платформата. От моя гледна точка няма самостоятелно значение, защото без да плащам месечната такса няма как да правя сделки чрез този ИП. И няма смисъл да плащам месечна такса, ако нямам намерение да ползвам платформата за сделки.

Но някой друг би могъл да я плаща за да може да се абонира за цени в реално време, а да търгува с друга платформа. Освен това месечната такса е определена (в тарифата пише колко е) и според точка 3 не би трябвало да се разглежда като съпътстваща доставка.


"НАП не се ангажира с категорично становище относно характера на предоставените посреднически услуги, свързани с договарянето на покупко-продажбата на финансови активи и ползването на електронната платформа, доколкото към запитването не е представен договор или други документи. Конкретна преценка може да бъде извършена в рамките на ревизионно производство, съобразявайки всички относими към доставките факти и обстоятелства.

Ако услугите попадат в обхвата на чл.40 от ЗДДС, същите биха имали характер на
освободена доставка, за която не възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82,
ал.2, т.3 от ЗДДС и регистрация за получени услуги по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС."


След като НАП не може да определи дали плащането на таксите и комисионните води или не до задължение за регистрация по ЗДДС и начисляване на ДДС, как се очаква данъкоплатците да определят това?


На по-интересните въпроси не получих конкретен отговор, а общи приказки и препратка към отговори на подобни въпроси.

В отговор с изходящ №24-37-8/27.05.2015 прочетох:

"Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната."

Тоест, ако нямаше такси и комисионни, ползването на ИП в друга държава (за сделки с финансови инструменти)  нямаше да води до задължение за регистрация по ЗДДС, независимо от реализирания оборот от продажби, защото той не се участва при формиране на оборота за задължителна регистрация.

От изпратените отговори на въпроси става ясно, че НАП продължава практиката да регистрира по ЗДДС клиенти на инвестиционни посредници в България, които са реализирали оборот от продажба на финансови инструменти над прага за регистрация.


Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група