Правилно са и отговорили:
Съгласно НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ :
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Съгласно Кодекса на труда
Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
Накратко: Когато лицето е назначено на 8,7,6,5 и 4 часа - има право на пълните 20 работни дни платен годишен отпуск ! За назначение на 1,2 и 3 часа - пропорционално. Тоест:
- на 8 часа - 20 работни дни
- на 7 часа - 20 работни дни
- на 6 часа - 20 работни дни
- на 5 часа - 20 работни дни
- на 4 часа - 20 работни дни
- на 3 часа - 8 работни дни /закръглено от 7,5/
- на 2 часа - 5 работни дни
- на 1 час - 3 работни дни /закръглено от 2,5/