А служителят ще остане ли на работа до изтичане на предизвестието или няма да спазите срока на предизвестие? Защото, ако не смятате да спазите срока на предизвестието, то му дължите обезщетение и по чл. 220:
Скрит текст :
чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обез-щетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
А обезщетението по чл. 222, ал. 1 в размер на брутното възнаграждение се изплаща за оставане без работа до един месец. Това означава, че следва да му го изплатите, ако един месец след уволнението още не е започнал работа и е декларирал това обстоятелство пред вас или му дължите разликата до заплатата, която е получавал при вас, ако започне работа на по-ниска заплата:
Скрит текст :
чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодате-ля. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.