Здравейте,
Имате не точно износ и не точно ВОД, а дистанционна продажба.
Дистанционна продажба на стоки
За да е налице дистанционна доставка:
• стоките трябва да се изпращат от или за сметка на доставчика от една държава-членка в друга;
• доставчикът на стоките (А) трябва да е регистриран по ЗДДС в държавата-членка, от която започва изпращането или транспортирането;
• получателят (Б) не трябва да е задължен да начисли ДДС при ВОП на стоката в държавата-членка, където транс-портът приключва (т.е. не е регистриран по ДДС там)
• стоките не са нови превозни средства, стоки които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика и стоки, за които е предвиден специален ред за облагане на маржа на цената.
Най-честият случай на дистанционна продажба на стоки е ако регистрирано лице извършва търговия чрез интернет и продава стоки на нерегистрирани физически лица в други държави-членки. Като цяло изискване на ЗДДС е стоките да се облагат според мястото на тяхното крайно потребление, т.е. там където ще се ползват или консумират. При дистанционните продажби, обаче, при които се предполага наличието на много нерегистрирани купувачи в различни страни, това изискване би довело до задължение на доставчика да се регистрира във всяка една от тези страни, в които се потребяват стоките. За да се избегне това неудобство е въведен инструмент, който се нарича "праг на дистанционните продажби".
Когато размерът на извършените от доставчика продажби през годината надвиши този праг, доставчикът е задължен да се регистрира по ДДС във всяка една държава-членка, за която е надвишил приложимия праг и да начислява ДДС съгласно ставката на тази държава от ДДС номера получен при регистрацията в съответната държава. Например ако българско дружество извършва дистанционни продажби на стоки във Великобритания, Австрия и Германия, то ще е задължено да се регистрира за ДДС цели във всяка една от тези държави след надвишаване на прага на същественост определен от всяка отделна държава.
Системата на ДДС предвижда и облекчен режим, когато доставчикът не е достигнал съответния праг. В такъв случай доставчикът има право:
• да не се регистрира за ДДС в тази друга държава членка, като в този случай доставчикът следва да начислява ДДС по ставката в държавата в която е установен и регистриран за ДДС цели. Както в горния пример ако приемем, че българско дружество извършва дистанционни продажби във Великобритания, Австрия и Германия и не е надвишило прага на същественост в нито една от тези държави, то следва да начислява български ДДС. След като достигне прага на същественост например в Австрия, то следва да се регистрира за ДДС цели там, но може да продължи да начислява български ДДС до достигане на праговете предвидени във Великобритания и Германия.
или
• ако желае има право да се регистрира за ДДС цели в съответната държава и да начислява ДДС по ставка и от ДДС номера в тази държава, дори и да не е достигнало приложимия праг (например ако българско дружество извършва дистанционни продажби в Люксембург, то вероятно би предпочело да се регистрира за ДДС цели там и да начислява 15% ДДС на крайните клиенти съгласно законодателството на Люксембург, а не 20% български ДДС дори и ако не е достигнало прага за задължителна регистрация при дистанционни продажби приложим в Люксембург).
Скрит текст :
Дистанционна продажба на стоки
чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транс-портът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или тери-тория и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.
Място на изпълнение на доставка при дистанционна продажба
чл. 20. (1) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
(2) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.
(3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.
(4) Когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.
(5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
(6) Алинея 2 не се прилага, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран на основание чл. 100, ал. 3.
Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки
чл. 98. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.
(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на об-лагане с данък по този закон.
(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 по-дават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.
Издаване на фактури и известия
Чл. 79. (3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.