Препродажба на стока от фирма по ДДС на фирма нерегистрирана по ДДС

Здравейте,

не знам дали изобщо стана ясно от заглавието на имам питане за следното:

Фирма внася дадени стоки от чужбина (предимно от ЕС), стоки, които продава в свои магазини. Тя е по ДДС и съответно като продава после стоката в магазините си начислява и ДДС, което клиента плаща и после фирма го внася.

т.е. фирмата (фирма 1) купува дадена стока от ЕС за 200 лева без ДДС, тя я пуска за продажба в магазините си за 300 лева (но вече в цената има ДДС) и като я продаде се получава следното 300 лв - 50 лв (ДДС 20%) = 250 лв - 200 лв доставна цена = 50 лева печалба и от тях - 5лв (корпоративен данък = 45 лева чиста печалба. Изцяло се абстрахираме от разходи за персонал, наем на магазини и др.


Та идеята ми е да се включи още една фирма (фирма 2) по средата между фирмата реален доставчик на стоката и крайния клиент и тя да не е регистрирана по ДДС. и да се получи следното: фирма 1 я внася на цена от 200 лева без ДДС, продава я на фирма 2 за 252 лева с ДДС. Фирма 2 продава на краен клиент за 300 лева - 252 лева = 48 лева печалба - 4.80 лв(корпоративен данък) = 43.2 лв печалба на фирма

и фирма 1 има печалба от 9 лева (252 ле с ДДС - 42 ДДС = 210 лв - 200 лв ( доставна цена) = 10 лв - 1 лев корпоративен данък)

и така излиза обща печалба от 52.2 лева, а при първия вариант печалбата е 45 лева. Ако се използва втория начин се печели с 16 % повече.


Питането ми е:

1. Дали този начин на действие е разрешен от закона?

2. Дали може фирмата вносител (фирма 1) да достави стоката в магазините на фирмата, нерегистрирана по ДДС (фирма 2) и плащането от страна на фирма 2 към фирма 1 да се извършва чак след като стоката е продадена на краен клиент?

3. Дали може фирма 2 да ползва в своите магазини служители (продавач-консултанти) на фирма? - като това е от гледна точна на намаляване на бумащината, защото след 2,3 месеца и фирма 2 ще достигне оборот от над 50 000 лева и ще трябва да се регистрира по ДДС и тогава на нейно място да се вкара примерно фирма 3, която да изпълнява същата функция да продава стоки без ДДС.?

4. Дали има изобщо някакъв друг още по-улеснен вариант на тази схема? примерно фирма 1 да има магазина, да внася стоките, да има служителите, а самата продажба да се извършва чрез фирма 2 и затова тя да си задържа % от печалбата, и така да е по-лесна цялата тази процедура?

5. Ще проблем ли ако фирмите са свързани помежду си?


Благодаря за отделеното внимание. Идеята не е да се нарушават някакви закони и да се правят данъчни измами, а по законен начин да се увеличи печалбата на фирма или да се намали крайната цена за потребителя!!!

"Та идеята ми е да се включи още една фирма (фирма 2) по средата между фирмата реален доставчик на стоката и крайния клиент и тя да не е регистрирана по ДДС. и да се получи следното: фирма 1 я внася на цена от 200 лева без ДДС, продава я на фирма 2 за 252 лева с ДДС. Фирма 2 продава на краен клиент за 300 лева - 252 лева = 48 лева печалба - 4.80 лв(корпоративен данък) = 43.2 лв печалба на фирма"

това не е съвсем вярно:
"фирма 1 я внася на цена от 200 лева без ДДС, продава я на фирма 2 за 252 лева с ДДС" това е 210 без ДДС - 200 = 10 лева печалба - 1 лев данък = 9 лева печалба

а относно прдажбата на консигнация трябва да имате в предвид и това:
Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.
(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:
1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8;
2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;