Има едно старо разяснение на НАП по сходен въпрос:
Разяснение Изх. № 3-29-60 от 04.11.2010 г. на НАП
Относно: Определяне на Дължим Данък по ЗДДФЛ на Физическо Лице, Регистрирано Като ЕТ и Земеделски Производител и Определяне на Идентификационен Номер по ЗДДС на Същото ЛицеСпоред изложеното в запитването физическо лице осъществява дейност като земеделски производител и е регистрирано в Областна Дирекция по Земеделие и гори - гр. В с Булстат 123456789. Същевременно лицето е регистрирано по реда на Търговския закон като ЕТ с Булстат 111111111. Не е упражнявало дейност като едноличен търговец. Регистрирано е за целите на ЗДДС на 04.09.2001 г. с идентификационния номер на ЕТ.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Предвид обстоятелството, че в Областна дирекция Земеделие и гори е регистрирано като физическо лице, а за целите на ЗДДС притежава идентификационен номер, получен при регистрацията като ЕТ, следва ли лицето да извърши пререгистрация в Агенцията по вписвания? В случай, че не следва да извърши пререгистрация на ЕТ какви задължения има лицето пред НАП?
2. За 2010 г. как следва да определи дължимия данък по реда на ЗДДФЛ: като физическо лице – земеделски производител, прилагайки реда на чл. 29, ал. 1 от същия закон или като ЕТ, прилагайки реда на ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ(обн. ДВ бр. 95 от 24 Ноември 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 16 от 26 февруари 2010 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:
1. Относно приложението на ЗДДФЛ С измененията и допълненията на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. е отменен чл. 13, ал. 3 на закона, с който се освобождават от облагане на доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително едноличните търговци, за производството на непреработена растителна и животинска продукция. Предвид това доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се облагат след приспадане на разходи за дейността в размер на 60 на сто, които са нормативно определени съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ.
Следователно, в случая, ако лицето извършва дейността по производство на непреработени продукти от селското стопанство като регистриран земеделски производител – физическо лице, независимо от регистрацията като едноличен търговец, облагаемият доход от тази дейност ще се формира като придобитият доход ще се намали с нормативно признатите разходи за дейността. За тези разходи не се изискват документи, т.е. те се приспадат независимо от размера на действително извършените разходи за конкретната дейност.
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от с.з, придобит през данъчната година се намалява с вноските които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на лицето.
В случай, че лицето осъществява дейността в качеството си на едноличен търговец, то на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход ще бъде формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, като в този случай има възможност за приспадане на действително извършените разходи за дейността.
2. Относно приложението на ЗДДС От 01.01.2007 г. е в сила новия Закон за данък върху добавената стойност. На основание § 4, ал. 1 от ПЗР на същия всички лица, регистрирани по отменения ЗДДС към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи приходната администрация издава служебно идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и удостоверението за регистрация по чл. 104 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС "идентификационен номер" е:
а) единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица;
б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;
в) единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;
г) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви "а" - "в" и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "ВG". А на основание § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по т. 1, пред който е поставен знакът "ВG". В този аспект трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър (ЗТР). От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговият статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.
Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Във връзка с въпроса относно регистрацията в Агенцията по вписванията Ви информираме, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) в компетентността на НАП е разясняване на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това този въпрос не е свързан с прилагането на данъчното и осигурително законодателство и като такъв изразяването на становище по него е извън компетентността на НАП, разписана в чл. 3 от ЗНАП.
В случай, че лицето предприеме действия за пререгистрация или заличаване на ЕТ в Агенцията по вписванията, е необходимо да се има предвид разпоредбата на § 1, ал. 4 от ДР на ППЗДДС, съгласно която в случаите, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът "ВG".
И още:
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/130014/196421От това следва, че за непреработената селскостопанска продукция, ФЛ-ЗП следва да издава документ по чл. 113 от ЗДДС.
По силата на § 1, ал. 5 от ДР на ЗДДС пререгистрацията по ал. 4 се извършва в 14 - дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, като за дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.
