Облагаемият оборот е дефиниран в чл. 96, ал. 2 ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им, т. е. следи се налице ли е данъчно събитие съгласно чл. 25 ЗДДС, а не само дали е постъпило плащане от получателя. В облагаемия оборот се включват:
- облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка (досега последните се включваха само в оборота за доброволна регистрация);
- авансовите плащания (цялостни или частични), с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл. 96, ал. 4 ЗДДС). Тъй като доставчикът не е регистриран за целите на ЗДДС, съответно извършваните от него доставки не могат да се дефинират като вътреобщностни, разпоредбата означава, че в облагаемия оборот няма да се включват аванси от регистриран по ЗДДС контрагент в друга страна членка по доставка на стоки, като следва да се има и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗДДС, която изключва някои от доставките на стоки от вътреобщностните доставки;
- доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки. Това е нов момент в ЗДДС, който няма фискална насоченост, доколкото съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДДС по този ред ще се регистрират само лица, чиято основна дейност е финансова и застрахователна. Това практически означава, че доколкото към настоящия момент това са освободени доставки, тези лица няма да ползват данъчен кредит и няма да начисляват ДДС. Целта на разпоредбата, която е транспонирана от европейското законодателство, е да създаде сравнима информация за тази категория лица, доколкото се предвижда от страна на Европейския съюз включването на тези доставки в облагаемите.
В размера на достигнатия облагаем оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, както и доставките на дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в неговата дейност. Не се включват в облагаемия оборот и доставките, по които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 ЗДДС. В предишната редакция на нормата това бяха случаите, при които не доставчикът, а получателят е платец на данъка по глава осма от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗДДС. Това означаваше, че всъщност се включват доставките по чл. 82, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС. Що се отнасяше до случаите на чл. 82, ал. 3 и чл. 84 ЗДДС, то при тях данъкът нямаше да е изискуем от получателя, тъй като доставчикът не е регистриран по ЗДДС и съответно няма да е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, респективно вътреобщностно придобиване съгласно чл. 13 ЗДДС. Новата редакция цели премахване на неяснотата, но не е съвсем удачна, доколкото важи казаното по-горе по отношение на чл. 82, ал. 3 ЗДДС, а именно практически не би могло да има тристранни доставки по смисъла на чл. 15 ЗДДС, тъй като той изисква всички участници в тристранната операция да са регистрирани по ДДС, а в случая очевидно един от участниците няма да е регистрирано лице и следователно осъществената доставка няма да представлява тристранна операция. Изводът е, че това би имало смисъл само при регистрираните по ЗДДС на друго основание лица. Те обаче няма да следят оборот за задължителна регистрация, доколкото вече са регистрирани по ЗДДС. Хипотетично такъв случай би могъл да има само при регистрирано лице на основание чл. 99 ЗДДС, което извършва доставки при условията на чл. 15 ЗДДС. Практически обаче това не би могло да стане, доколкото, ако се касае за данъчно незадължено лице, то няма да извършва независима икономическа дейност, а що се отнася до данъчно задълженото лице, то винаги ще предпочете да се регистрира по избор, доколкото при регистрация за вътреобщностно придобиване няма да има право да ползва данъчен кредит по осъществените придобивания.
