Докато някои лобистки одиторски и преподавателски среди в България се опитват да регулират счетоводна професия чрез очаквания нов Закон за счетоводството, то ЕК, ИПИ и КЗК излизат с поредните си доклади, че това е вредно за свободния пазар, конкуренцията и ощетяват потребителите в редица гилдии.
Парадоксът у нас е, че поводът за новия Закон за счетоводството не е регулиране на счетоводната професия, а това е новата счетоводна директива 2013/34/EС, чиято цел е всъщност да облекчи отчетността на малките и средни предприятия, а не да създава счетоводни камари, институти или национални съвети, които да харчат парите на обеднелия ни бюджет, и които българският данъкоплатец да трябва да издържа. След като
Европейската комисия обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии и публикува поредния си
доклад, който показва, че те са силно регулирани,
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се застъпи за повече конкуренция в областта на свободните професии. От години
Института за пазарна икономика (ИПИ) също пише и коментира тежкото регулиране, ограничаването на конкуренцията и ощетяването на потребителите в редица гилдии.
Аргументите и препоръките на КЗК още веднъж подчертават съществуващите проблеми. Още повече, че докладите на ЕК показват, че
свободните професии в България са едни от най-регулираните в ЕС.
КЗК препоръча
премахване на възможността за определяне на минимални цени на услугите при архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране,
одиторите, ветеринарите, както и при упражняващите творческа дейност като свободна професия.
Според КЗК
фиксирането на минимални цени представлява едно от най-тежките нарушения на конкуренцията, тъй като ограничава ценовата конкуренция между участниците на пазара. Минималните цени по никакъв начин не могат да бъдат гаранция за качество. Ефектът от тях е защита на неефективните участници на пазара.
Ценовите регулации (минимални, максимални, фиксирани цени на услуги) се срещат при почти всички свободни професии. Това е недопустимо при пазарна икономика и ощетява потребителите на всички подобни услуги чрез изкуствено създаване на по-високи цени и невъзможност за „пазарно наказание” на предоставянето на некачествена услуга. Допълнително, подобни изисквания могат да създадат сив пазар.
Често като условие за практикуването на дадена свободна професия
се изисква задължително членство в професионална организация. Според КЗК това изискване би могло да е необходимо с оглед ефективното осъществяване на регулаторни и контролни функции, възложени от държавата на съответната организация.
Когато това не е необходимо, професионалистите трябва да имат възможност да избират в коя професионална организация да членуват (архитекти, инженери, ветеринари). В случай, че е възможно,
определени функции не следва да бъдат концентрирани в една организация.
В тази връзка по отношение на одиторите КЗК предложи въвеждане на повече от една организация, отговорна за обучението и предоставянето на правоспособност на кандидат-одиторите, които да се конкурират по отношение на подготовката на кандидатите при наличие на единни стандарти, утвърдени от държавата.
Според ИПИ, създаването на камари, които по своята същност са квази-държавни структури и които реално определят кой е правоспособен и може да предоставя услугите, създава сериозни предпоставки за картелизиране, поява на сив сектор и ограничаване на пазарните механизми за контрол върху качеството на услугата. Нещо повече, упражняващите професиите са задължени да плащат членски вноски, да участват в обученията на съответната камара и да взимат успешно изпитите, организирани от нея. На практиката Камарите, а не потребителите, са тези, които определят кой каква услуга ще предоставя.
Характерно за свободните професии е
наличието на изисквания за упражняване на професията, като например изисквания за образование и стаж, които имат за цел да осигурят високо качество на извършваните услуги. В някои случаи обаче тези изисквания са по-високи от необходимото и неоправдано ограничават броя на участниците на пазара. В тази връзка КЗК препоръча да се намали срока на стаж по специалността, необходим за придобиване на ограничена правоспособност за самостоятелно изработване на проекти от определена категория от архитектите и инженерите.
В анализа на комисията се дават интересни примери за прекомерни изисквания при различни професии. Всъщност, във всички регулирани свободни професии има определени изисквания за стаж и образование, но те всъщност не гарантират по-добри услуги, а просто ограничават конкуренцията. Това отново е предпоставка за по-високи цени, по-некачествена услуга и поява на сив сектор, който може да предостави качествена услуга на потребителите (дори и по-добра), но не може да изпълни изискванията за образование и стаж, посочени в закона.
Също така в практиката си по застъпничество КЗК предложи да се премахне изискването собственик на аптека да бъде единствено магистър-фармацевт, както и да отпадне изискването за три години професионален опит за управител на ветеринарно лечебно заведение. Комисията установи, че за подобряване на конкуренцията между представителите по индустриална собственост е необходимо да се промени дефиницията за нужния им стаж, така че да предоставя възможност на всички лица, отговарящи на изискванията, да осъществяват дейност. След изследването на условията за конкуренция на пазара на преводачески услуги КЗК препоръча да отпадне изискването легализираните преводи да се извършват само от преводачески агенции, но не и от отделни физически лица, упражняващи свободната професия на преводач.
КЗК отправи и други препоръки за
премахване на някои необосновани бариери за навлизане на пазара. Така Комисията се произнесе за отпадане на изискването кандидатите за нотариуси да посочват само три съдебни района, в които желаят да практикуват, както и за премахване на възрастови ограничения за нотариусите и изисквания те да са български граждани. КЗК намира също така, че е необходима отмяна на забраната за стажант, асистент или заместник ветеринарен лекар да открие професионална практика в радиус от 30 км от кабинета или клиниката, където е работил. Като бариера за навлизане на пазара на легализираните преводи беше идентифицирана и правната несигурност, породена от непълната и неясна правна уредба. При оценката на бариерите за навлизане на пазара КЗК винаги анализира дали дадено ограничение е оправдано от друга цел от обществен интерес. Така например КЗК реши, че изискването определянето на очната рефракция да се извършва от очен лекар, но не и от оптометрист, се налага от естеството на самата услуга с цел гарантиране на здравето на хората.
Допълнително КЗК посочва, че в законодателството съществуват и редица ограничения за размера на бизнеса при одиторите (одиторът може да участва само в едно одиторско предприятие), фармацевтите (съществуват различни изисквания за помещението, в което работят аптеките), адвокатите (адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество; кантората трябва да е в района на адвокатската колегия, където адвокатът членува), независимите оценители. Ограниченията върху организиране на бизнеса могат да имат отрицателен икономически ефект, ако пречат на предлагащите различните услуги на развиват нови продукти или рентабилни бизнес модели.
Регулациите в сферата на свободните професии понякога водят до ограничаване на възможностите на упражняващите свободни професии да се конкурират свободно. В тази връзка КЗК препоръча
отпадане на забрана за реклама при нотариусите и забрана за сравнителна реклама при одиторите, както и премахване на ограничението ветеринарните лекари да упражняват ветеринарномедицинска практика само на територията на един ветеринарен участък.
КЗК предложи премахване на регулации, които водят до поставяне на някои участници на пазара в привилегировано положение спрямо други. Пример за такива са правомощията на професионалната организация на ветеринарите да определя броя и поименния състав на ветеринарните лекари, с които да се сключи договор за изпълнение на държавната профилактична програма, както и да взема решение на кои ветеринари да се предоставят за безвъзмездно ползване ветеринарни лечебници - държавна собственост. Подобен риск е налице и от изискването за създаване на отделен списък към Агенцията по вписванията на контрольорите и проверителите, различен от регистъра на регистрираните одитори. КЗК установи, че задължение за частните съдебни изпълнители да заплащат държавни и местни такси, дължими за получаване на информация за длъжника, не ги поставя в непривилегировано положение спрямо държавните съдебни изпълнители, тъй като последните не носят финансовия и стопански риск от своята дейност и следователно не са „предприятия” по смисъла на ЗЗК.
В някои случаи КЗК констатира регулации, които водят до ограничаване на възможностите на упражняващите свободни професии
сами да решават как да организират дейността си. КЗК счита, че подобни ограничения могат да намалят разнообразието на наличните услуги и да възпрат развитието на нови бизнес модели. Такъв е случаят със забраната за съвместяване на дейността на архитект с тази на строител, строителен предприемач или консултант. Във връзка с дейността на фармацевтите КЗК предложи да бъде допусната хоризонтална интеграция, като се разреши създаване на вериги аптеки. Негативен ефект върху конкуренцията имат и изискванията за офис, техника и персонал по отношение на преводачите на легализирани преводи.
Осигуряването на по-ефективна конкуренция при предоставянето на професионални услуги е неотменим приоритет за КЗК и заема важна част от дейността й по застъпничество за конкуренцията, като понастоящем се провеждат проучвания относно регулациите на дейността на общопрактикуващите лекари и независимите оценители в страната. При тези проучвания КЗК извършва пълни, обективни и всеобхватни конкурентноправни оценки на всички източници на правната уредба, като в тази връзка разчита на становищата и активното съдействие на всички ангажирани държавни органи и засегнати субекти.
Използвайки правомощията си по застъпничество за конкуренцията, КЗК е постановила около 20 становища, като е отправила множество препоръки за подобряване на конкуренцията при упражняването на редица свободни професии в България. Тези препоръки са изготвени въз основа на задълбочени оценка, като са отчетени принципите, заложени в докладите и проучванията на Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и опита на другите държави членки на ЕС в областта на защитата на конкуренцията при предоставянето на професионални услуги.