Да се въведе абсолютен 10-годишен давностен срок, след изтичането на който всички необезпечени задължения на гражданите да се погасяват, предвиждат промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), внесени в парламента от депутати от ГЕРБ. Предложението е едно - създава се нов чл. 112 в ЗЗД, който гласи:
Чл. 112 (1) С изтичането на десет годишен давностен срок, се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
(2) Алинея 1 не се прилага за задълженията на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.
В заключителната разпоредба е предвидено законът да влезе в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.
В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност ситуацията е съвсем различна, се изтъква в мотивите. Липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения да започне процедура по фалит. В повечето европейски държави има въведен регламент за потребителки фалити, но в България към настоящия момент няма нормативна база и нужните условия за въвеждане на процедури на потребителска несъстоятелност.
И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, с която през 2005 година е въведен 10 годишен давностен срок за погасяване на всички
публични вземания независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10 годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто да градят своята семейна икономика. Според вносителите интересите на кредиторите са достатъчно защитени, защото 10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си, като в по-голямата си част от случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание с изпълнителен лист и да се възползват от ускорени съдебни процедури.
В последните години се наблюдават редица случай на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години, а в някои случаи и по 15 и повече години. През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно започват да превишават главницата. Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имущество и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника, изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници.
Алтернативно решение за избягване на съществуването на фигурата „вечния длъжник“ е въвеждане на 10 годишна абсолютна погасителна давност по отношение за физическите лица. В момента в ЗЗД е въведена обща пет годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и три годишна давност за вземанията за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Уредената с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица.
С въвеждане на десет годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват от три и пет годишна давност.