Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
Ръководството на предприятието е задължено да познава основните счетоводни принципи, структурата на финансовите отчети, както и възможностите за управленски решения, които те му предоставят. От една страна това задължение е нормативно регламентирано, а от друга – свързано с цялостния управленски процес. Между Джон Рокфелер – първият доларов милиардер в световната история, Уорън Бъфет – наричан „легендарният инвеститор” и Робърт Кийосаки – авторът на „Богат татко, беден татко” има поне една обща черта. Тази обща черта е отношението към счетоводните познания и работа (На шестнадесетгодишна възраст Джон Рокфелер започва работа като помощник счетоводител, а по-късно и като счетоводител). Както Рокфелер, Бъфет и Кийосаки, така и всеки ръководител на предприятие в Република България е задължен да познава счетоводните принципи, същността и структурата на финансовите отчети.
На първо място, това задължение е нормативно регламентирано в редица законови норми, част от които са:
- Чл. 5, чл. 12, чл. 22, чл. 34 и др. от Закона за счетоводството, определящи задълженията по организацията на счетоводното отчитане, утвърждаването на индивидуален сметкоплан, формата на счетоводството, инвентаризацията на активите и пасивите, съставянето на финансовите отчети.
- Чл. 12 и чл. 35 от Закона за независимия финансов одит, определящи отговорността на ръководството на предприятието към представените за финансови отчети.
- Чл. 53 и др. от Търговския закон, определящ задължението за водене на счетоводство, провеждане на инвентаризация и изготвяне на годишен финансов отчет.
Съответно - посочените законови задължения са обвързани с административнонаказател
ни разпоредби, които допълват правната рамка на познанията, изисквани от страна на ръководството на предприятието.
На второ място, задължението на ръководството да познава счетоводните принципи и същността на финансовите отчети произтича от необходимостта да се управляват ресурсите и дейността на предприятието. За всеки ръководител е важно разбирането, че финансовите отчети отразяват всички управленски решения – оперативни, инвестиционни и финансови, включително и в случаите, когато тези отчети са неправилно или заблуждаващо съставени.
Липсата на базисни познания за счетоводната и финансова материя поставя в невъзможност редица директори и мениджъри да изпълняват основната икономическа функция на управлението – управление на доходността. За част от ръководителите, целта е да постигнат висок марж на продажбите. За друга част от ръководителите, целта е повече продажби с наличните активи. Трета част от ръководителите знаят и разбират, че посочените две цели са съставните части на основното финансово уравнение в бизнеса – достигане на повече печалба от използваните активи.
На трето място, познаването на основните счетоводни принципи, понятийния апарат, както и същността на финансовите отчети позволява на ръководството да:
- Обсъжда финансовите проблеми и решения със счетоводители, одитори, финансисти, банкери и консултанти „на един и същ език”.
- Изисква от съответните отдели точно необходимата при вземането на решения информация.
- Изгради правилна (писана или неписана) процедура по комуникация, обмен на информация и документация, със съставителите на финансовите отчети.
- Развие оперативни и стратегически управленски системи за разрастване на предприятието – целеполагане, оперативно и стратегическо планиране, системи за оценка и контрол и др.
Практиката показва, че най-често грешките, свързани с липсата на базисни счетоводни и финансови познания у мениджърите започват след въпроса:
„За какво ми е необходимо всичко това?” и се осъзнават след отговора:
„Бизнесът не върви.”.