Здравейте,
Има различни мнения по въпроса, тъй като няма достатъчна яснота в законовите текстове.
Според някои мнения, ако обект на цесията е вземане по облагаема сделка (доставка на стока или услуга, например), то и цесията е облагаема, като ДО се формера от разликата мужду стойността на вземането и платеното от цесионера. Този, който купува вземането (цесионерът), издава на този, който го продава (цедента), фактура за разликата и, ако е регистриран по ДДС, начислява върху нея данък. Данъкът се поема от цедента, който после си го приспада като данъчен кредит.
Добре, обаче, цесията е отделна сделка и не може да се поставя в зависимост от характера на сделката, която е формирала вземането, казват други експерти. Аз съм склонна да се съглася с тяхното мнение, защото сама по себе си цесията е финансова услуга. Съгласно чл. 46, ал.1, т. 3 от ЗДДС сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, е освободена доставка. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, при сделките, представляващи финансови услуги по чл. 46 от закона, фактура може и да не се издава. По желание на цедента или на цесионера такъв може да бъде издаден (чл. 113, ал. 6 от закона). В такъв случай фактурата не поражда задължение по ЗДДС, а се издава като документ за счетоводни цели по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСч.