Постъпило е писмено запитване относно прилагане на осигурителното законодателство. Според изложеното в него на 19.01.2001 г. задълженото лице се е регистрирало като земеделски производител в Областна дирекция “Земеделие” – гр. ……... На 06.03.2002 г. и на 28.01.2003 г. е подновило регистрацията си в същото качество за 2002 г. и 2003 г. Поради недостатъчна информираност е пропуснало да се регистрира в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо земеделска дейност. Не е подало в териториалното поделение на НОИ декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице, както и такава за започване и прекъсване на дейността и заявление за вида на осигуряването. Не е превеждало и дължимите задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с гореизложеното поставя въпроса следва ли и по какъв начин като задължено лице да внесе дължимите от него задължителни осигурителни вноски с оглед зачитане на трудов и осигурителен стаж за периода от 2001 г. до 2003 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО, ДВ бр. 110/1999 г., КСО - загл. изм. ДВ бр. 67/2003 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011 г.) изразяваме следното становище:
По силата на част първа на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) „земеделски производители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, т. 4 от ДР на КЗЗО, ДВ, бр. 64/2000 г.).
Регистрирането на земеделските производители се извършва на основание Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
В сила от 1 януари 2000 г. частните земеделски стопани са включени в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КЗОО.
Осигуряването на регистрираните земеделски производители от 1 януари 2000 г. се осъществява въз основа на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина, приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г. на основание чл. 10, ал. 5 от КЗОО.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (за периода от 2001 г. до 2003 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КЗОО – едноличните търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица са били задължени да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност.
Прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се е установявало с декларация, подадена до териториалното поделение на НОИ и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството (чл. 1 ал. 2 от наредбата).
От 1 януари 2002 г., съгласно изменената разпоредба на ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧ, видът на осигуряването се определя със заявление, което се е подавало от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването е можело да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната (изм. – ДВ, бр. 19/2002 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ за лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт, тези, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци и за онези самоосигуряващи се лица, за които нормативен акт не изисква регистрация с идентификационен код по БУЛСТАТ, при извършване на осигуряването се използва единният им граждански номер. В това число попадат и земеделските производители, които придобиват задължение за вписване след влизане в сила на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ бр. 39 от 10.05.2005 г. в сила от 11 август 2005 г.).
Земеделските производители за посочения период 2001 г.- 2003 г. се осигуряват върху избран от тях осигурителен доход , който не може да бъде:
- за 2001 г. - по-малък от минималната работна заплата за страната и по-голям от 10-кратния й размер; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност - по-малък от половин минимална работна заплата и по-голям от 10 минимални работни заплати за страната (§ 5а от ПЗР на КЗОО);
- за 2002 г. – по-малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 85 лв. и по голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 42,50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.;
- за 2003 г. – по малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 100 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.
Следва да се има предвид, че на земеделските производители, регистрирани в регистрите към областните управления „Земеделие, гори и аграрна реформа” по Закона за подпомагане на земеделските производители, за посочения период е дадена възможност да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, само ако извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Когато тези лица подлежат на осигуряване и на друго основание, те дължат ежемесечно осигурителните вноски по съответния предвиден ред.
Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход (чл. 9, ал. 7 от КЗОО; след 01.01.2002 г. - чл. 6, ал. 9 от КСО – загл. изм. – ДВ бр. 67/2003 г. ).
Видно от изложеното в запитването, за посочения период задълженото лице като регистриран земеделски производител не е декларирало започването и прекратяването на дейност, размера на месечния осигурителен доход и вида на осигуряване, не е внесло дължимите осигурителни вноски в регламентираните срокове спрямо действащото законодателство за разглеждания период.
В случай, че разполага с необходимите счетоводни документи и годишни данъчни декларации, доказващи упражняването на дейност за горепосочения период в качеството си на регистриран земеделски производител, няма пречка за внасяне на дължимите осигурителни вноски със съответните лихви за закъснение.
Осигурителните вноски за ДОО могат да бъдат внесени по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по действащите към момента кодове за вид плащане на осигурителни вноски за регистрирани земеделски производители и наказателни лихви за просрочени осигурителни вноски чрез банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН на лицето.
Данните за осигуряването по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения период следва задължително да бъдат подадени от лицето с декларация образец № 1 след внасяне на дължимите осигурителни вноски.