Отпускът е време, в което работника или служителя е освободен от задълженията си по трудово правоотношение, със знанието и разрешението на работодателя, без трудовото правоотношение да бъде прекъсвано.
За да се възползва от правото си на ползване на отпуск, работника или служителя иска разрешение от работодателя. В зависимост от вида отпуск работодателя може да разреши или да откаже ползването на отпуска. Често разрешението на работодателя се ограничава до времето и размера в които ще се ползва отпуска, но не и за упражняване на правото на ползване. В други случаи обаче разрешението се отнася и до упражняване на правото на ползване и до времето и размера в които ще се ползва отпускът.
В този раздел ще разгледаме нормативните разпоредби отнасящи се до правото на основен и удължен платен годишен отпуск, придобиване на правото за ползването му и неговото заплащане.
Платен годишен отпуск – Основен и Удължен по чл. 155 от КТ, както и допълнителен платен годишен отпуск по чл 156 от КТ
Право на основен и удължен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ
Правото на платен годишен отпуск на работниците и служителите, както и минималния размер на основния платен годишен отпуск, са определени в чл. 155 от Кодекса на труда:
А. „Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск”
Б. „Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.”
При сключване на трудов договор и договаряне на размера на платения годишен отпуск задължително се вземат предвид някои условия:
А. Право на удължен годишен отпуск - Правото и минималния размер на удължен годишен отпуск се определя от Министерски съвет за определени длъжности. В удължения платен годишен отпуск се включва и основния платен годишен отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ. (чл. 155 ал. 5 от КТ и Глава трета, Раздел 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските)
Б. Възраст на работника или служителя - На работници и служители ненавършили 18 години се полага по-голям рамер на платен годишен отпуск според чл. 305 ал 4 от КТ. Лицата ненавършили 18 години имат право на основен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни, включително за годината в която навършват 18 години.
В. Здравословно състояние на работника или служителя - На лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни. (чл 319 от КТ)
Допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 от КТ
Работниците и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск при определени условия:
А. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни
Б. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни
В чл. 156 ал. 2 от КТ е указано, че видовете работи, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск се определят с наредба на Министерски съвет.
(Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск)
Предвидена е възможност размера на отпуските по чл. 155 и 156 да бъде по-голям от заложения в нормативната уредба минимум. Това може да бъде договорено в трудов договор между страните или в колективен трудов договор.
Други видове платен отпуск
Това са така наречените целеви отпуски или отпуски за извършване на граждански, обществени и други задължения, както и платените отпуски за обучение със съгласието на работодателя.
Общото между тях е,:
• че работодателя е длъжен да ги разреши когато са на лице основания за възникване на правото за ползването им.
• че тези отпуски се ползват при възникване на основание за ползването им и не могат да бъдат отлагани за друг период.
• че неизползваните, на тези основания, отпуски не могат да бъдат парично компенсирани.
При неползване правото на тези отпуски се губи.
