ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР
Гошо Мушкаров - д-р по икономика
1. Приложима нормативна уредба
* Кодекс на труда - чл. 118 - 120, чл. 121, чл. 310, чл. 313а, ал. 1 и 2, чл. 414, ал. 1
* Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 1 от 3.01.2003 г)
* Наредба за командировките в страната (ДВ, бр. 11 от 1987 г.)
* Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50 от 2004 г.)
* Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)
* Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) – чл. 17 и 18
2. Цел на процедурата
Да се опише редът за изменение на трудовите договори и да се посочи нормативната уредба, съотносима с тази процедура.
3. Страни по процедурата
Работник/служител и работодател. (Обяснението на двете категории е представено в Процедурата за сключване на трудовия договор.)
4. Осъществяване на процедурата
Трудовият договор е двустранно споразумение, което се създава и може да бъде изменяно само с общото съгласие на двете страни, изразено писмено. В съответствие с чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят или работникът или служителят не могат едностранно да променят условията по трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, предвидени в КТ. Това се отнася за всички видове трудови правоотношения независимо от основанието за тяхното възникване (от трудов договор, от проведен избор или конкурс).
В чл. 118, ал. 2 от КТ е направено важното уточнение, че не е налице изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определените с трудовия договор място на работа, длъжност и размер на основната заплата.
По този начин на работодателя е дадено право едностранно и без съгласието на работника/служителя да промени работното му място в рамките на предприятието, дори когато лицето е преместено в друга териториално обособена част на предприятието, стига да е в същото населено място.
В нормативната уредба са предвидени няколко възможности за изменение на трудовото правоотношение при съответните процедури.
а). Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните
Трудовото правоотношение може по всяко време да се изменя по реда, по който е създадено, а именно с писмено съгласие между страните (чл. 119 от КТ).
Промяната може да стане по следната процедура:
* Всяка от страните може да предложи на другата страна изменение по цялото трудово правоотношение или по отделни клаузи на трудовия договор.
* Втората страна може да приеме или да не приеме предложението за промяна.
* Съгласието между страните задължително се постига в писмена форма - допълнително споразумение към трудовия договор.
* Промените могат да се договорят както за срока на договора, така и за друг, по-кратък срок.
* С промените за работника или служителя не могат да се установяват по-неблагоприятни условия, отколкото предвидените в нормативен акт, в колективен трудов договор или в трудовия договор. В такъв случай би се получил отказ от трудови права, който по силата на чл. 8, ал. 4 от КТ е недействителен.
* Когато се променят длъжността и/или срокът на трудовия договор, работодателят е длъжен в тридневен срок от промяната да уведоми териториалното поделение на НОИ (чл. 3, т. 1, буква "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г.).
* Допълнителното споразумение се съхранява в личното дело на работника или служителя.
* Правят се произтичащите от допълнителното споразумение вписвания в други документи - трудова книжка, ведомост за заплати и пр.
б) Едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от работодателя
Работодателят може едностранно да измени трудовото правоотношение, като увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Това става по следната процедура:
* Работодателят издава писмена заповед за увеличаване на възнаграждението (на едно лице, на определена група лица или на всички работници и служители в предприятието).
* Работодателят писмено (с уведомително писмо) информира работника или за извършеното увеличение на възнаграждението.
* Заповедта (уведомителното писмо) се съхранява в личното дело на работника или служителя.
* Правят се произтичащите от заповедта вписвания в други документи - ведомост за заплати, трудова книжка и пр.
в) Изменение на мястото и характера на работата от работодателя
Работодателят може едностранно да промени само характера и мястото на работа по трудовото правоотношение, и то в три случая, изрично посочени в чл. 120 от КТ:
* Поради производствена необходимост, но не повече от 45 дни общо за една календарна година.
* При престой, независимо от причините за него, само за времето на престоя.
* При наличие на непреодолими причини за изпълнение на работата, докато бъдат създадени нормални условия за работа. В случая може да се възлага и работа, която не съответства на квалификацията на работника/служителя, но не е противопоказана за здравното му състояние.
Промяната по този ред се извършва с оглед квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя, в противен случай заповедта на работодателя за изменение на мястото и характера на работа ще бъде незаконосъобразна.
Процедурата за извършване на промяната се състои в следното:
* Издаване от работодателя на писмена заповед, в която се посочва основанието за изменение на мястото и характера на работа - производствена необходимост, престой или непреодолима причина. Основанието за издаване на такава заповед подлежи на съдебен контрол (виж чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ).
* Връчване на заповедта на работника/служителя от работодателя или упълномощено от него лице.
Работодателят не е длъжен да уведомява ТД на НАП при изменение на характера на работата при условията на чл. 120 от КТ. В случая става дума за временно възлагане на друга работа при наличието на определени причини, а не за промяна на длъжността или работата или на срока по трудовия договор, при което се иска уведомяване на ТД на НАП.
г) Командироване на работник или служител
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника/служителя да изпълнява трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота. В няколко предвидени в закона случая се изисква предварително писмено съгласие на лицето:
* При командироване за срок над 30 календарни дни непрекъснато (чл. 121, ал. 2 от КТ).
* При командироване на бременна работничка или служителка независимо от срока на командировката. За да се ползва от това право, бременната трябва да уведоми за състоянието си работодателя, като му представи надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи (чл. 310 и чл. 313а, ал. 1 и 2 от КТ).
Командироването се извършва в съответствие с Наредбата за командировките в страната и с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина с писмена заповед от работодателя по следната процедура:
* Работодателят събира писмени съгласия за командироването на работниците и служителите, когато такива се изискват съобразно закона. При липса на писмени съгласия от правоимащите лица заповедта за командироване ще бъде незаконосъобразна и работникът или служителят не е длъжен да я изпълни.
* Работодателят издава писмена поименна заповед за командироване, която след връчването на лицето става задължителна за изпълнение;
* Работникът/служителят отчита изпълнението на поставените с командировката задачи и направените във връзка с това разходи, които удостоверява със съответните разходооправдателни документи.
5. Отговорност при неизпълнение на процедурата
* Изменението на трудовото правоотношение извън определените в чл. 120 и 121 от КТ случаи, както в нарушение на установените в същите разпоредби срокове и процедури представлява незаконосъобразно изменение на трудовото правоотношение, за което работодателят носи отговорност по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ и подлежи на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. На виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.
* Неизпращането на уведомление по образец до ТД на НАП, когато това се изисква от изменението на трудовия договор, е основание за търсене от работодателя на отговорност по чл. 414, ал. 3 от КТ и налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на виновното длъжностно лице – на глоба в размер 1000 лв., за всяко отделно нарушение.
6. Документи
Прилагането на процедурата е свързано със създаването на следните документи:
* Допълнително споразумение за изменение по взаимно съгласие на условия по трудовото правоотношение
* Заповед на работодателя за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение
* Уведомително писмо от работодателя до работника/служителя за извършеното увеличение на възнаграждението
* Заповед на работодателя за едностранно изменение на мястото и характера на работа по реда на чл. 120 от КТ
* Декларация от работника/служителя за съгласие да бъде командирован за повече от 30 календарни дни непрекъснато, респективно – декларация от бременната работничка/служителка да бъде командирована
* Заповед на работодателя за командироване на работника/служителя.
* Отчет за извършеното по време на командировката