Върховният касационен съд (ВКС) издаде
Тълкувателно решение № 4 от 12 март 2016 г., според което субект на престъплението по избягване на установяване или плащане на данъчни задължения над 3000 лева може да бъде, освен представляващия предприятието, но и всяко друго физическо лице - пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител,
счетоводител или друго лице, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец.
Припомняме, че съгласно чл. 255 от Наказателния кодекс с лишаване от свобода
от 1 до 6 години и с глоба до 2 000 лв. се наказва този, който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в размери над 3 000 лв., като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.
Когато укритите данъчни задължения са над 12 000 лв., наказанието е лишаване от свобода
от 3 до 8 години и
конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Главният прокурор е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на ВКС да приеме тълкувателно решение поради противоречие в практиката на съдилищата, като е отправил следния въпрос:
"Следва ли физическите лица, които не са представляващи по закон и регистър търговското дружество/едноличния търговец, да осъществяват фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец, за да бъде ангажирана наказателната им отговорност за извършено престъпление по посочените текстове на НК?"
В искането се твърди, че по този въпрос в съдебната практика се застъпват противоположни становища. Едни съдебни състави приемат, че когато данъчно задължено е юридическо лице, субект на престъплението по чл. 255 от НК е физическото лице, което по закон го управлява и представлява, а търговският представител, пълномощникът или друго лице може да бъде само подбудител и/или помагач на извършителя.
Други съдилища приемат, че субект на престъплението може да бъде и пълномощникът, представителят,
счетоводителят или друго лице, различно от управляващия и представляващия търговското дружество – данъчно задължено лице. Представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице.
ВКС приема, че правилно е второто от изложените становища, със следните аргументи:
Правните норми по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) не посочват изрично особено качество на субекта на престъплението. Кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на престъплението.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез
действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица
във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Едноличният търговец и търговското дружество – юридическо лице, са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното законодателство. Следователно физическото лице, надлежно вписано в качеството му на едноличен търговец, което лично осъществява търговската дейност или чрез вписан представител по закон, както и физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество според отбелязаното в търговския регистър, са възможни субекти на престъпление по чл. 255 от НК.
Законът позволява на търговеца да
използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител,
счетоводител или друго лице). Такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон.
Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. Същата логика е необходимо да се следва и с оглед на субекта на престъпление по чл. 255а от НК. Субект на престъплението по чл. 256 от НК е всяко физическо лице, което отговаря на общите признаци, предвидени в Общата част на Наказателния кодекс.
Предвид гореизложеното Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд решава, че:
"Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец."Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.
Решението на ВКС може да изтеглите от
тук.