Разбирам Ви, защото има неясноти в ЗДДС.
Както винаги, в такива случаи се опираме на тълкувания на МФ или НАП.
Ето извадка от едно подобно:
Скрит текст :
№ 5-346 ОТ 06.06.2008Г. ОТНОСНО ОБЛАГАНЕ С ДДС ПРИ ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ НА УПОТРЕБЯВАН ЛЕК АВТОМОБИЛ.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” - СОФИЯ
5 346/ 06.06.2008г.
ЗДДС, чл.50, ал.2, чл.70, ал.2
........................ .....
В чл.50 от ЗДДС е регламентирана доставката на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит. Чл. 50 от ЗДДС регламентира и облагаемостта на следващата доставка при придобиването на лек автомобил, използван от лицето за извършване на доставки, за които законът ограничава правото на ползване на данъчен кредит (всички доставки, които не са посочени в чл.70, ал.2 от закона).
Това означава, ако фирма, регистрирана по ЗДДС, придобива автомобил, които по смисъла на §1,т.18 от ДР на ЗДДС се квалифицира като „ лек автомобил”, въпреки , че при доставката му са изпълнени условията на чл.69 от ЗДДС, фирмата няма право да приспада начисления й данък за автомобила, т.к. не извършва с него нито една от дейностите, посочени в чл.70, ал.2 от закона. Но ако през 2009г. фирмата решава да продаде автомобила, тогава на основание чл.50, ал.2 неговата доставка е освободена и при продажбата му фирмата няма да начисли ДДС.
Право на данъчен кредит за превозни средства / с до 5+1/ места ще възникне при средните две хипотези:
1. само ако те се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба;
2. ако са предназначени единствено за препродажба /търговска наличност/. Законът обвързва правото на данъчен кредит с превозните средства /с до 5+1/ места с това дали те ще се използват за посочените дейности.
Независимо от начина на придобиване на автомобила и неговата квалификация като лек, за целите на облагането с ДДС за фирмата той е актив.
Вашата фирма не е „ дилър” на стоки втора употреба. Лицата, които в процеса на икономическата си дейност са закупили, придобили или внесли, но не с цел продажбата им, стоки втора употреба – превозни средства, различни от „нови превозни средства” или „ нови превозни средства”, които по време на продажбата им вече не отговарят на условията на такива посочени в разпоредбата на §1, т.17 от ДР на ЗДДС, не следва да прилагат специалния ред на облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ЗДДС при последваща доставка, извършена от тях с тези стоки. За последваща доставка на тези стоки следва да се приложи общия ред по ЗДДС, като данъчно- задължените лица определят данъчната основа на тези доставки по реда на чл.26 и чл.27 от ЗДДС. В случая не се прилага разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС, т.к. същата е приложима само за лица, които извършват такива продажби в качеството им на „дилър” .
Съгласно разпоредбата на чл.50 /т. 1 и2/ от ЗДДС, като освободени ще бъдат третирани доставките на стоки и услуги:
- които са използвани изцяло за извършване на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
-при производството, придобиването или вноса, на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 от същия закон.
В конкретното запитване, съгласно описаната фактическа обстановка – има доставката на лек автомобил за управленчески нужди. Въпреки, че тази доставка е с ДДС, то според ЗДДС за нея нямате право на данъчен кредит. При продажбата на тази кола няма да начислите ДДС, т.к.се приема че доставката на леката кола е за окончателно, крайно потребление и не се начислява данък повторно.
Източник: НАП