Прекратяването на членството на съдружник в ООД (независимо от причините за това) е често срещана житейска ситуация. Понякога прекратяването преминава гладко и безпроблемно, дружеството продължава дейността си без сътресения, а бившите съдружници запазват добрите взаимоотношения за в бъдеще. Но друг път раздялата провокира редица проблеми и неблагоприятните последици от нея не могат да бъдат преодолени продължителен период от време. Споровете при прекратяване на членство са доста често явление. Ако прекратяването се осъществи с участието на останaлите съдружници, то протича регламентирано и рутинно. Проблеми в практиката възникват когато прекратяването се осъществява едностранно, чрез
Писмено предизвестие от съдружника
Напускането на съдружника с едностранно писмено предизвестие е уредено изрично като възможност в чл. 125, ал. 2 и 3 от Търговския закон (ТЗ).Подобен начин за излизане от дружеството става актуален когато останалите съдружници отказват да освободят доброволно напускащия или пък той няма никаква връзка с тях. Липсата на съдействие от останалите съдружници е достатъчна причина да се прибегне към едностранно излизане от дружеството. Предизвестието съгласно закона трябва да е тримесечно и се отправя от съдружника до Общото събрание на дружеството (останалите съдружници), като връчването може да се осъществи чрез Управител на дружеството (или друго лице). Тъй като нормата се счита за диспозитивна, възможно е в дружествения договор да се уговори по-голям или по-малък срок на предизвестие. Предизвестието се изпраща в обикновена писмена форма като условие за действителност, но много често с цел улесняване на доказването му се използва нотариална покана.
Момент на прекратяване на членството
Начина и момента на прекратяване на членственото правоотношение, обаче, дълго време предизвиква съществено противоречие както в теорията, така и в съдебната практика. Основният колизионен въпрос е дали членството се прекратява автоматично с изтичане на предизвестието или за прекратяването му следва да се осъществи сложен фактически състав, а именно: вземане решение от Общото събрание за прекратяване на членството и за уреждане на имуществените отношения с напускащия.
В контекста противоречивата съдебна практика, преобладава и може да се приеме за трайно застъпено и меродавно становището на съдилищата, че прекратяване на правоотношението става автоматично. Но въпреки това остават много открити и дискусионни въпроси, като например начина за заличаване на съдружника (който много често е и управител) от Търговския регистър, уреждането на имуществените отношения с него (в това число изплащане на дела му), промените в капитала на дружеството и др.
Уреждане на имуществените отношения с напускащия съдружник
Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици от напускането на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството. Според част от съдебната практика тази норма е императивна и се прилага дори ако страните са договорили нещо друго, например в дружествения договор. От императивния характер на нормата следва, че делът на напусналия съдружник задължително трябва да се изчисли и определи именно въз основа на баланса към тази дата, дори да има споразумение или уговорка между страните за нещо друго. Според други съдебни решения тази норма е диспозитивна и страните могат да се договорят относно размера на дължимото плащане и начина на осъществяването му. При всички положения, обаче, с реализиране на имуществените отношения не трябва да се увреждат интересите на кредиторите на дружеството.
Ако се спазва изискването на чл. 125, ал.3 от ТЗ изчисляването на размера на дружествения дял на напусналия съдружник не може да стане по пазарна цена на активите на дружеството – така както се прави например при изчисляване на ликвидационен дял. При изготвяне на баланса се взема предвид стойността на активите по историческа цена, т.е. така както активите са осчетоводени към момента на тяхното възникване или придобиване. Най-често балансовите стойности на дълготрайните активи не отразяват текущите им пазарни цени и това води до известна несправедливост при уреждане на имуществените отношения със съдружника, но това е законовото положение към днешна дата.
Напускането на съдружника поражда правото му да получи паричната равностойност на дружествения дял. Ако това плащане не се осъществи доброволно от страна на дружеството, може да бъде осъществено по съдебен ред. Но дори и да не са уредение имуществените отношения със съдружника, това не означава, че членството не е прекратено. Въпросите по уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник трябва да се решат на Общо събрание на дружеството, в което напусналият съдружник не участва. Тъй като вече не е съдружник, решенията на Общото събрание не могат да бъдат атакувани по съдебен ред от него по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ (иск за отмяна на решение на ОС).
Данъчно облагане на получения дружествен дял
Въпреки, че делът на напускащия съдружник не е ликвидационен дял по смисъла на ТЗ, то по смисъла на Параграф 1, т. 6, б. „б“ от ДР на ЗДДФЛ за данъчни цели се счита за „ликвидационен дял“, поради което при облагане на полученото се прилага чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ – т.е. съдружникът следва да заплати окончателен данък върху разликата (ако е положителна) между стойността на изплатения дял и стойността на придобиването му.
Вписване на промяната в Търговския регистър
От една страна вече може да се приеме за безспорно, че прекратяването на членството става автоматично с изтичане на предизвестието, без да е необходимо решение на Общото събрание. От друга страна, обаче, това прекратяване подлежи на вписване в Търговския регистър. Ако напускащият съдружник не е бил и управител, то така или иначе не е легитимиран да заявява промяната в Търговския регистър (както и каквато и да било друга промяна), а трябва да чака някой от управителите да свърши тази работа. Ако напускащият съдружник е бил и управител, то най-често предизвестието за напускане обхваща и освобождаване на заемания от него пост на управител. Въпреки освобождаването, обаче, за пред третите лица управителят престава да бъде управител едва след вписване на промяната в Търговския регистър. Съгласно чл. 141, ал. 5 от ТЗ дружеството е длъжно в едномесечен срок да подаде документи за вписване на промяната в Търговския регистър. Но ако не стори това, напускащият управител има право сам да заяви напускането си, независимо дали има избран друг управител или не.
Не така стои въпроса със заличаването му като съдружник от Търговския регистър. Правото да подада заявление до Търговския регистър за заличаването му като управител произтича не от качеството му на управител, какъвто молителят вече не е, а по силата на изрична норма в Търговския закон, оправомощаваща го за това. Но такава норма, която да оправомощи напусналия съдружник да заяви за заличаване напускането на дружеството без да е управител няма. Въпреки това преобладаващата съдебна практика приема, че напускащият съдружник има право да заяви напускането си, но това не намалява осезателно риска от отказ, постановен в Търговския регистър с аргументи, че заявяване прекратяването на членството може да стане само от оправомощено лице - т.е. управител на дружеството.
В този смисъл при прекратяване на участието на съдружника в дружеството е полезно на първо време лицето да не подава предизвестие и за напускане поста на управител (ако е бил и такъв), а само предизвестие за напускане на дружеството като съдружник. Така ще може именно в качеството му на управител да подаде заявлението за напускане на дружеството като съдружник и едва след като Тъговския регистър го заличи като съдружник (което обикновено се извършва от служителите в регистъра с неохота) да подаде предизвестие и за освобождаването му като управител. За последното може по силата на закона сам да си подаде заявлението за вписване в Търговския регистър на промяната, въпреки, че вече не е управител – ако дружеството не стори това.