Коментар на магистър Евгени Рангелов по въпроса:
Скрит текст :
Придобиване на предприятие чрез покупко-продажба
Публикувано на 22.04.2016
Евгени Рангелов, магистър по финанси
В бр. 1 от 2016 г. на в. „Актив“ Евгени Рангелов, магистър по финанси, отговаря на въпроса: Как се придобива предприятие чрез покупко-продажба?
В глава IV-та от Търговския закон (ТЗ), посветена на предприятията и сделките с тях, се посочва, че предприятието е „съвкупност от права, задължения и фактически отношения", когато е предмет на отчуждителни сделки (покупко-продажби). Всъщност, разбирането е, че предприятието се разглежда като „имуществен комплекс".
По-различно е третирането по ЗСч. Според него предприятието е синоним на търговеца (както и на другите лица, посочени в чл. 1, ал. 2 от закона). На тях законът дава задължение „да осъществяват счетоводно записване на стопанските операции".
Най-общо казано, предприятие, където се извършва определена дейност. То може да бъде обособено юридическо лице (ЮЛ), едноличен търговец (ЕТ), неперсонифицирано дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато се извършва разрешена от закона дейност. За ЮЛ и ЕТ законът изисква определена регистрация. Такава се изисква и за кооперациите, съгласно Закона за кооперациите. Не се регистрират дружествата по ЗЗД.
Имайки предвид тези особености при третиране на понятието „предприятие", можем да пристъпим към конкретните въпроси на темата.
При тази най-често прилагана форма на придобиване, покупката може да става в резултат на:
- свободно договаряне между собственика и купувача;
- чрез спечелен търг, в това число чрез продажба на ипотекирано (заложено) имущество, като тръжната процедура се провежда от съдебен изпълнител, публичен изпълнител или заложен кредитор, както и по споразумение с кредитора, който приема ипотекираното/заложеното за удовлетворяване на вземането си.
Когато в „имуществения комплекс", предмет на придобиването, са включени недвижими имоти и вещни права върху тях, договорът за продажба трябва да бъде, съгласно чл. 18 от ЗЗД, с нотариална заверка, за да има валидност.
Сделките с предприятие, или части от него, са предмет на чл. 15 от ТЗ. В тази законова норма се определя;
- предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т.е. „имуществен комплекс";
- предприятието може да бъде прехвърлено, оформена писмено и с нотариална заверка;
- при прехвърляне на цялото имущество е необходимо съгласие/ решение на собственика, съгласно чл. 262п от ТЗ;
- при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение, отчуждителят (продавача) отговаря за задълженията на кредиторите солидарно с правоприемника (купувача) - до размера на получените права.
При прехвърляне на предприятие като „имуществен комплекс" следва да се документира имуществото. За целта трябва да се състави и провери баланса на предприятието към датата на сделката, а за отделните статии с активи и пасиви, да се съставят равнени описи. Освен това, трябва да се приведат в известност за нуждите на оформяне на сделката: актове за собственост на недвижими имоти, за ценни книжа, ноу-хау, патенти, лицензни и други права върху нематериални активи. Тази документация е неразделна част от общата документация и имуществото, които се прехвърлят на правоприемника.
Препоръчително е, освен балансовото равнение на описите, да се извършат и фактически проверки (изборно или изцяло), с цел установяване наличието на имуществото, включено в описите. Едновременно би следвало да се установяват и други данни относно:
състояние на активите, давностен срок за активи и пасиви (вземания и задължения), липси, обезценка на активи, ипотеки, дадени и получени под наем активи и пр. Тези проверки са необходими, тъй като цената, по която се прехвърля предприятието, е обща, без диференциране по отделни активи и пасиви. Безспорно е, че купувачът трябва да има ясна представа какво купува и каква цена всъщност плаща.
Тъй като сделката по придобиване на предприятие е двустранна, следва да коментираме счетоводните записвания при продавача и при купувача.
А. При продавача (придобиваното предприятие)
Целесъобразно е при счетоводните записвания да ползваме като спомагателна сметка такава от с/ка 498 Други дебитори, тъй като се извършва прехвърляне на активи и пасиви.
- по издадена фактура за продажба на предприятие, съгласно нотариален акт и договорена цена:
Дт с/ка 411 Клиенти
Кт с/ка 706 Приходи от продажби на дълготрайни активи (не е целесъобразно да се ползват отделни сметки от група 70 Приходи от продажби, въпреки, че има различни активи, тъй като продажната цена е обща)
- за отписване на натрупаната амортизация на амортизируемите активи, включени в описите за продажбата:
Дт с/ка от група 24 Амортизация
Кт с/ки от група 20 и група 21
- за отписване отчетните стойности на активите:
Дт с/ка 498 Други дебитори временна
ан. сметка за продажбата
Кт с/ки отчитащи активи по балансовата им стойност
- за отписване на пасивите, включени в описите:
Дт с/ки отчитащи пасиви
Кт с/ка 498 Други дебитори
- за приключване на временната сметка:
Дт с/ка 706 Приходи от продажби на дълготрайни активи
Кт с/ка 498 Други дебитори
Б. При купувача(правоприемника)
Покупката се отчита по общото правило - по цена на придобиване. Все пак трябва да се имат предвид следните особености:
а) цената на активите, която трябва да се отрази счетоводно, е равна на цената на пасивите плюс платеното по сделката (цената);
б) докато продавачът отписва активите по тяхната балансова стойност, то купувачът трябва да ги отрази по стойности, които да удовлетворяват равенството което посочихме по буква „а". В повечето случаи това ще означава, че стойностите, по които ще се отразят при купувача получените активи, ще се отличават, малко или много, от балансовата стойност, по която са отписани при продавача. Равенство се постига само когато платеното от купувача е равно на нетната (чистата) стойност на имуществото;
в) за „изравняване" на сделката трябва при купувача да се извърши „редуциране" на стойностите на получените активи и пасиви. При това действие е целесъобразно да се има предвид следното:
- вземанията, задълженията, паричните средства и финансовите активи следва да се отразят по тяхната номинална стойност;
- дълготрайните и краткотрайните материални и нематериални активи трябва „да се редуцират" така, че нетната стойност на полученото имущество (активи без пасиви), да е равна на платеното. Така ще се постигне и балансовото равенство. Редуцирането на активите следва да се направи на базата на експертна оценка за тяхното състояние, актуалната им пазарна цена, изхабяване и пр. Съставят се счетоводните записвания:
Дт с/ки отчитащи активи
Кт с/ки отчитащи пасиви
Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове (с договорената за плащане цена) или Кт с/ка 401 Доставчици (формиране на задължение, което се изплаща, вкл. и разсрочено, според договора)
Тази сделка има специфични положения, регламентирани с чл. 15 от ТЗ: а) Сделката е продажба, но тя не засяга статута на предприятията, тъй като предметът й е „имуществен комплекс";
б) Продажбата по чл. 15 от ТЗ не може да се третира като „бизнескомбинация" по МФСО 3, респ. СС 22, защото при този вид придобиване сделката е между придобиващото дружество и собствениците на придобиващото предприятие. А сделката по чл. 15 от ТЗ е между два правни субекта - предприятието на продавача и това на купувача;
в) Предприятието може да бъде продадено „цяло" или „частично", съгласно чл. 15, ал. 2 от ТЗ;
г) Сделката по чл. 15 от ТЗ може да се осъществи и между ЕТ и едноличния собственик на ЕООД, при един и същи собственик. Това е единственият начин за трансформация на ЕТ в ООД, който засега има масово приложение;
д) Продавачът не прехвърля салдата по сметките от група 10 Капитал. Всъщност, предмет на сделката е прехвърляне на капитал, но изразен чрез чистата стойност на имущество;
е) При прехвърляне на цялото имущество на предприятието в баланса му ще останат салда от групите на капитала и паричните средства, получени от сделката при прехвърлянето, и ще бъде отчетен финансов резултат от същата;
ж) При сделка с част от имуществото, в баланса ще останат сметки за дейности, които продължават, плюс капитала.
Данъчните аспекти на придобиването на предприятие могат да се търсят в три данъчни закона:
1. В ЗКПО
Следва да се отчитат приходи и финансов резултат по общия ред. Освен това, трябва да се приложи предвидения ред за приключване на отсрочени активи и пасиви, както и реда за отписване на преоценъчен резерв на прехвърляните активи, в това число и за неамортизируемите - чл. 45 от ЗКПО.
2. В ЗДДС
Съществено и конкретно приложение има чл. 10 при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ. Тази доставка всъщност не е доставка и не подлежи на облагане (затова в примерните счетоводни записвания не третирахме ДДС). Важно е, обаче, да се отбележи, че лицето, което получава имуществения комплекс (предприятието), е правоприемник на всички права и задължения по ЗДДС, а именно;
- ползва данъчен кредит при последваща регистрация;
- прави корекция на ползван данъчен кредит;
- извършва всички други действия по ЗДДС.
Освен това, ако правоприемникът не е регистрирано лице до момента на сделката по придобиването по чл. 15 от ТЗ, то е задължено да се регистрира, съгласно чл. 132, ал. 1 от закона, ако лицето, от което придобива имуществото, е регистрирано. Изискванията в това отношение са посочени в чл. 132, ал. 2 и 3 на закона. При регистрацията правоприемникът има право да ползва данъчен кредит за наличните активи по реда на чл. 74 и съгласно чл. 132, ал. 4 от ЗДДС.
3. В ЗМДТ
За новопридобитото предприятие и имущества правоприемникът е задължен да подаде декларация по чл. 15 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и с такса за битови отпадъци. Срокът за подаване на декларацията е 2 месеца. За дължимия данък се прилага Глава II, Раздел III от ЗМДТ и респ. чл. 47, ал. 2.
http://ekspertis.bg/document/view/qanda/150615/5281756/803d6ea9566004e4993b7ed6972dca01_da64149bde3d5140e4615be6633dfa81