Връщам се към темата, за да споделя мнението на познатата на всички нас Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване, което съвпада с моето, а именно, че новата наредба не отменя действащата за командировките в чужбина и работниците
имат право на дневни.Скрит текст :
Командироване на работници и служители в чужбина
Публикувано на 12.05.2017
Oтговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване
Въпрос: Българска фирма извършва монтаж на вентилационни системи в Германия, като изпраща свои работници от фирмата. За работниците е подадено уведомление А1 в НАП и същите се осигуряват и получават заплати, съответстващи на заплатите за тази дейност в Германия. Освен заплатите на какви други придобивки, командировки, нощувки имат право?
Отговор: Командироването на работници и служители представлява едностранна промяна на тяхното работно място, без да се променя характерът на работата, която те извършват. По време на командировката служителите изпълняват своите обичайни трудови задължения, но на място, различно от постоянното им.
Основните нормативни актове, които уреждат командироването в страната и чужбина, са Кодексът на труда, раздел трети от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и Наредбата за командировките в страната (НКС).
В чл. 121 от Кодекса на труда са регламентирани основните изисквания при командироването, а именно:
1. Работодателят не може да командирова работник или служител за повече от 30 последователни календарни дни без негово съгласие.
2. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва само с писмено съгласие на работника или служителя.
3. В случай че срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни, работодателят и служителят трябва да уговорят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Основните компоненти, които трябва да се съдържат в заповедта за командироване, са изрично упоменати в наредбите.
Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
- продължителността на работата;
- валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
- допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
- условията за завръщане в България.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от НСКСЧ изрично допуска възможността за ведомствата и предприятията да откриват сметки в местни банки (в страната на командироване или специализация) за издаване на банкови карти за безналично плащане на дневни и квартирни пари. Таксите за трансфера на средствата по вече откритите сметки са за сметка на предприятията и не могат да бъдат удържани от възнаграждението или от сумите за командировъчни разходи на командированото лице.
В случаите, при които се командироват служители в чужбина, пътните разходи са в размер на действително извършените разходи съгласно заповедта за командировка по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСКСЧ дава възможност за свободен избор по отношение на превозните средства за пътуване при командировка.
При използване на самолет командированите лица имат право на билет икономична класа освен в изключителни случаи. При пътуване с личен или служебен автомобил пътните разходи са в размер на 50% от стойността на самолетния билет за тази дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния разход, определен от производителя на ползваното превозно средство. В пътните разходи при командировки в чужбина се включват и съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг за автомобила.
Средствата за вътрешен градски транспорт при командировките в чужбина се включват в полагащите се дневни пари. В случаите, когато разходите за трансфер от летището до населеното място на командировката са повече от 30% от дневните пари, тогава тези разходи са за сметка на командироващата страна, която поема разходите.
При командировки в страната или в чужбина не се полагат пътни пари или се признават в намален размер, ако командированото лице има право на безплатен транспорт или ползва някакво намаление.
В чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ са посочени компонентите на дневните пари – средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Именно посочването на други разходи дава свобода за определянето им в рамките на нормативно признатото.
При командировки в чужбина дневните пари са определени размери за всяка страна съгласно Приложение №2 от НСКСЧ.
Ако приемащата страна поема част от разходите, дневните пари се намаляват в следното съотношение: за обяд – 35%, за вечеря – 35%, и други разходи – 30%.
Пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25% от размерите, определени в приложение № 2.
При командировки в чужбина квартирните пари се признават в определени размери за съответните страни съгласно Приложение № 2 на НСКСЧ.
Наредбата предвижда някои особености при изплащането на дневните и квартирните пари в определени случаи, но по-общите принципи са, че:
а) работодателят няма право да изплаща дневни и квартирни пари в размер, по-висок от двойния размер на сумите по Приложение № 2, и
б) пълните размери на парите се изплащат до 30 последователни календарни дни командировка, а за дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2.
В допълнение към пътните, дневните и квартирните пари работодателят трябва да поеме за своя сметка и всички разходи за издаване на служебни паспорти на командированите, за визи и други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, за летищни такси, за резервации на място в превозно средство, за превоз на служебен багаж, такси за право на участие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други.
И не на последно място, нещо, което понякога се забравя – работодателят е длъжен да осигури на командированите лица медицинска застраховка за целия им престой в чуждата държава (чл. 28, ал. 1 от НСКСЧ). При постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированият има право на 30% дневни пари. Разходите за прегледи, изследвания и лечение в лечебно заведение, които не са покрити от застраховката по чл. 28, ал. 1 от наредбата, се поемат от ведомството или предприятието, като в случай на смърт на лицето се поемат и всички разходи, включително по транспорт до РБ, които не са покрити от застраховката.
В НСКСЧ се предвиждат най-общо редът и видът на отчетните документи. Така дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. В случай на липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.
Квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел. Таксите за правоучастие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други се отчитат с документ, издаден от организаторите. В допълнение към отчетните документи, изброени най-общо по-горе, командированото лице трябва да представи и отчет за изразходваната валута (по образец, утвърден от министъра на финансите) в 14-дневен срок от завръщането си от командировка.
В чл. 33 от ЗКПО са определени счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задължено лице.
