Отговор от експерт:
доц. д-р Десислава Йосифова
В КТ в раздела за Командироване на работници или служители, чл. 121, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) е постановено базовото нормативно изискване, че когато командироването е за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, то се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Специално в Наредбата за командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) не съществува изрично нормативно изискване за подобно съгласие, но предвид, че КТ е фундаменталната правна основа, не пречи такова да бъде подписвано от командированите шофьори. Още повече, че в чл. 121, ал. 1 се постановява, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
От значение е обстоятелството, че в тази наредба (НСКСЧ) има и други приложения – специално следва да се отбележи Приложение № 2, по което размерите за дневни са различни – по-високи с 20 % от тези в Приложение № 3, но те не се отнасят за персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Именно по тази причина за шофьорите (и останалия екипаж на сухоземните транспортни средства) няма нормативно ограничение, което по принцип действа в чл. 22 от НСКСЧ (изм. ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.), а именно, че пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2. Ограничението за „до 30 дни“ се отнася само за други видове командировани лица, с изключение на персонала на сухоземни и др. видове транспортни средства (командировани по чл. 31).
При преглед на богатата съдебна практика се установява, че във всички случаи когато е командирован персонал на сухоземни (и други) транспортни средства, независимо, че общият брой дни е бил над 30, командировъчните разходи за дневни са били безспорно в пълен размер, съгласно Приложение № 3 на НСКСЧ.
2. Следва ли да се прилага чл. 121, ал. 3 от КТ в случая и как?
В чл. 121, ал. 3 (Нова ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) се регламентират правилата за командироване, когато срокът на командировката в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни. Там действително се постановява, че страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Указано е още, че условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Това е направено в чл. 5, ал. 3 (Нова ДВ., бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) на НСКСЧ, където ясно е казано, че при командироване по чл. 121, ал. 3 от КТ работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:
• продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;
• размера на платения годишен отпуск;
• размера на трудовото възнаграждение;
• заплащането на извънреден труд;
• безопасните и здравословните условия на труд.
В случая обаче, когато се командироват шофьори, те не се наемат от европейска организация /предприятие за предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС и тук не следва да се прилага нито цитирания чл. 121, ал. 3, нито пък свързаната с нея алинея 5, а именно че условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. На практика нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в раздел Раздел IV. Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Следователно за шофьорите не се прилага режима на чл. 121, ал. 3 от КТ, доколкото на практика няма приемаща страна в държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга. Услугата се извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните разходи се определят изцяло по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните ставки за този вид персонал в Приложение № 3.
Германия: Минимална работна заплата
1. Международният съюз за автомобилен транспорт (ИРУ) изпрати на АЕБТРИ допълнителни разяснения, получени от немските митници, във връзка с процедурите по изпълнението на задълженията на превозвачите за заплащане на минимална заплата на шофьорите за времето, през което са работили на територията на Германия.
На първо място към момента е важно да не се допуска влизането в Германия на шофьор на товарен автомобил или автобус, без за него да е изпратено съответното уведомление до немските митници. Както вече информирахме формулярът трябва да бъде изпратен по факса преди началото на първия превоз на немска територия, т.е. може и в същия ден, но преди шофьорът да е влязъл в Германия.
Не се изисква при превозите шофьорите да носят допълнителни документи, свързани с прилагането на този закон, а само документ за самоличност (паспорт или лична карта). На пътя няма да се извършват проверки за това дали превозвачът заплаща изискващата се минимална заплата на шофьора, но по данните от документа за самоличност контролните органи ще проверяват дали са подадени изискващите се данни за съответния шофьор. Затова в уведомлението, което се подава на немски език, имената на шофьорите трябва да се изписват на латиница така, както са записани в документите им за самоличност.
Уведомлението може да съдържа всички превози за период до 6 месеца, независимо дали шофьорите ще бъдат през целия посочен период на немска територия или само през част от този период. Така че съгласно получената информация превозвачът може да изпрати списък с имената на всички свои шофьори, които евентуално ще извършват превози до/от, транзит през или в Германия, напр. през периода 10.01.2015 - 10.07.2015 г. и по този начин ще бъдат покрити всички превози между тези дати. Впоследствие при поискване трябва да бъдат изпратени документите за реално извършените превози.(*)
Съгласно същата информация от ИРУ немските митници са приели записите на изработените часове на немска територия, които трябва да се правят най-късно до 7 дни след извършването на превоза, да съдържат само продължителността на изработените часове (без да се посочва начало и край на работното време). Уточнено е, че прекъсванията, дневните и седмичните почивки не се включват - за тях не се водят записи и не се дължи минимална работна заплата.
(*) Във връзка с този подход поискахме мнение и от колегите от немската асоциация. Според тях при всички случаи е по-добре да се подаде повече информация - например да се окаже, че са подадени данни за някой шофьор, който после се е разболял или е напуснал предприятието и няма да пътува в Германия (което може да бъде доказано и обяснено), отколкото да не се подаде информация за някой шофьор, а той да бъде засечен на територията на страната. В такъв случай глобата е 30 000 евро.
2. Както вече информирахме секретариатът на ИРУ е повдигнал въпроса за прилагането на минималната работна заплата спрямо чуждестранните превозвачи пред кабинетите на европейските комисари по транспорта и по заетостта, изразявайки притесненията си относно съвместимостта на немския закон със съответното законодателство на Европейския съюз и особено със свързаното с европейския пазар и директивата за командироване на работници.
Вчера ИРУ е бил уведомен, че Европейската комисията е предприела детайлно проучване на новия немски закон и е в процес на иницииране на предварителна процедура за нарушение (EU Pilot). ЕК проучва чрез компетентните органи на Германия целите, нормативната база и механизмите за прилагане на тези национални разпоредби в международния транспорт. Правомерността и пропорционалността на националните мерки ще бъдат оценени по-специално с оглед да се получи уверение, че те не ограничават ненужно достъпа до немския пазар. ЕК е заявила готовност да направи необходимите стъпки, включително да стартира процедура за нарушение, ако установи, че националните рестриктивни правила застрашават прилагането на общите разпоредби на ЕС.
Минимална работна заплата в Германия
От 1.1.2015 г. в Германия беше въведена минимална работна заплата от 8,50 евро на час. Компетентните власти в Германия прилагат изискванията на новия Закон за минималната заплата (Mindestlohngesetz) както спрямо немските, така и спрямо чуждестранните превозвачи, извършващи каботажни и/или международни превози до/от и транзит през територията на Германия.
Компетентен орган по прилагането на закона са митническите власти на Германия.
1. Минимална заплата
Работодателите трябва да заплащат на своите работници и служители брутна минимална заплата от 8.50 евро за всеки час, изработен на територията на Германия. Тази заплата трябва да бъде платена най-късно в последния работен ден на банките от месеца след извършването на превоза.
Митническите власти на Германия са публикували обща информация за елементите от възнагражденията на работниците, които могат да бъдат разглеждани като част от минималната заплата. Минималната заплата е брутна заплата. Различни надбавки или доплащания се считат за елементи от минималната заплата, ако тяхното изплащане не зависи от извършена работа от работника, различаваща се от нормалната работа, за която е договорена заплатата.
Пример за надбавки, които винаги се включват в заплатата, са доплащания, определени в трудовия договор като компенсация на разликата между местната (в родината) заплата и дължимата минимална работна заплата за Германия.
Примери за надбавки, които не се признават за елементи от заплатата:
- надбавки, изплащането на които зависи от следното: извършена повече работа за единица време; постигнати качествени резултати от труда над средното ниво; работа в специфично време (напр. положен извънреден труд, работа в неделя или празнични дни, работа при тежки и опасни условия);
- надбавки за командировки, при условие че са заплатени да компенсират действителни разноски за командировката на работника (напр. разноски за храна и квартирни, пътни):
В случай че работодателят заплати на работника обща сума, в която се съдържат суми, с които работникът трябва сам да покрива разноските си за нощувка и/или храна, то от общата сума трябва да се извади най-ниската ставка за нощувка, респективно за храна, определени с Наредбата за заплащане на социални осигуровки (Sozialversicherungsentge
ltverordnung 2015);
В случай че работодателят осигурява на работника допълнително към заплатата квартира и храна в натура, тяхната стойност не се признава за елемент на работната заплата;
В случай че работодател изплаща заплата, от която е приспадната стойността на услуги, предоставени от него на работника (напр. квартира, храна), то само реално изплатената сума се счита за минимална работна заплата.
Допълнителни плащания като Коледни надбавки и добавки за отпуск се зачитат като част от минималната заплата, ако работникът е получил действително и безвъзвратно съответната пропорционална сума за периода на командировката до крайния срок, в който се получава минималната заплата.
2. Задължение за подаване на уведомление
Параграф 16 на закона определя задължение за работодателите със седалище в чужбина, чиито работници извършват работа на територията на Германия, да изпращат писмено уведомление преди началото на всяка услуга (превоз) до компетентната митническа служба.
С Наредбата за деклариране на минималната работна заплата (MiLoMeldV) се въвежда облекчението за работодатели, чиито работници извършват само мобилни дейности, каквито са превозите на пътници и товари, вместо преди всеки превоз да подават уведомления във вид на план-график на работата за период не по-дълъг от 6 месеца със следните данни:
1. начало и очаквана продължителност на услугата (превоза);
2. име, фамилия и дата на раждане на предполагаемия работник, който ще извършва услугата;
3. декларация от работодателя, че спазва задължението за заплащане на минималната работна заплата;
4. адрес (възможно е и извън Германия), на който се съхраняват документите, и по-специално трудовите договори, записите на работното време, отчетите/начисленията на работните заплати, доказателствата за реално извършените плащания на заплатите;
5. в случай че посоченият адрес е извън Германия, при първото подаване на уведомление трябва да се приложи и декларация, че при поискване документите ще бъдат предоставени на немски език на митническата администрация в Германия.
Наредбата освобождава превозвачите на пътници и товари от задължението да уведомяват при настъпили промени в план-графика.
Не се изисква при превозите шофьорите да носят документи, свързани със заплащането им. Проверки на пътя по този закон няма да се извършват.
При поискване от немските компетентни органи документите, посочени по-горе в т. 4, преведени на немски език, трябва да се изпратят в Германия, като се предоставят и данни за действително извършените превози през планирания период, както и за съответния им заявител (товародател/спедитор).
Наредбата за компетентната служба за подаване на уведомленията за минималната работна заплата (MiLoMeldStellV) определя, че компетентен орган на митническата администрация за процедурата по декларирането на минималната работна заплата от чуждестранни работодатели е Федералната финансова дирекция Запад (Bundesfinanzdirektion West), Кьолн.
На 19 декември 2014 г. митническата администрация на Германия публикува допълнителна информация по процедурите за прилагането на минималната заплата на немски език (
http://www.zoll.de/DE/Fachthemen/Arbeit/Meldungen-bei-Entsendung/meldungen-bei-entsendung_node.html). Формулярът на план-график на работата при извършване на мобилни дейности може да бъде намерен в дясното меню на екрана в рубриката ''Formulare zum Thema'' под номер ''033037 (mobil)''. Той е в интерактивен pdf формат и може да се попълва директно онлайн. След това се разпечатва и се изпраща на факс: +49 (0) 221 964 870 в Bundesfinanzdirektion West, Кьолн.
Моля, обърнете внимание, че формулярът се състои от 2 страници и всички полета трябва да бъдат попълнени на немски език!!!
Счита се, че задължението за деклариране на минималната заплата е изпълнено с изпращането на формуляра. Митническата служба няма да изпраща потвърждения за получаването на формулярите. Като доказателство за навременно изпращане на формуляра трябва да се съхранява протоколът за изпратените съобщения от факс-апарата.
Неизпращане на формуляра или несвоевременното му изпращане, или изпращане на формуляр с неверни или непълни данни се счита за нарушение, което се санкционира с глоба до 30 000 евро.
3. Задължение за водене на записи на работното време
Съгласно параграф 17 на закона работодателят е длъжен да записва началото, края и продължителността на дневното работното време на своите работници най-късно до края на седмия календарен ден след деня, в който е извършена работата, и да съхранява тези записи най-малко 2 години.
С Наредбата за отчитане на минималната работна заплата (MiLoAufzV) се въвежда облекчение за някои категории работници (разносвачи на вестници, куриерски услуги) като отпада задължението за записване на началото и края на дневното работно време, т. е. те трябва да записват само неговата продължителност. Това облекчение обаче няма да важи в общия случай за шофьорите в превозите на пътници и товари, тъй като се счита, че те не отговарят на всички условия - да извършват само мобилни дейности, да не подлежат на предварително определено работно време (начало и край) и сами на своя отговорност да разпределят работното си време.
4. Полезни контакти
Създадени са информационни центрове, които да отговарят на различни въпроси по темата както към немското Министерство на труда и социалните въпроси (
https://www.bmas.de/DE/Service/Buergertelefon/inhalt.html, така и към немските митници (
https://www.zoll.de/EN/Service/Enquiries/enquiries_node.html).
Горещ телефон за въпроси - Германия: от понеделник до четвъртък от 8:00 до 20:00 ч - +49 (0)30 60280028.
filip iliev
0877692583
От началото на тази година у нас действат нови правила за работа в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Целта им е по-добре да защитават трудовите права на български работници, пратени от български работодател на работа в страна от споразумението.
Чрез промените в КТ и издадената съобразно неговите промени Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НСРКИРСРПУ) вече се регламентира категорично, че осигуряването на поне минимално възнаграждение за приемащата държава се дължи от 1-вия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Преди измененията минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за срок, по-дълъг от 30 дни.
В КТ са разграничени 2-те хипотези за работа в чужбина - командироване и пращане от предприятие, осигуряващо временна работа (ПОВР). При командироване трудещият се в чуждата държава остава под ръководството и контрола на своя работодател в България. За целта 2-те страни следва да сключат споразумение за изменение на трудовия договор. В Наредбата са регламентирани задължителните клаузи, които трябва да съдържа това споразумение за командироване. Нужно е в него да се договорят характерът и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, посредством посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, както и почивните и празничните дни биват включени в срока на командироването.
Сключеното споразумение следва да е на български език. Освен че информира командированото лице за условията, при които то ще се труди, този документ ще му съдейства при нужда да защити правата си, защото работещите могат да претендират и пред ИА ГИТ, и в съда, единствено за писмено договорените условия. При командироване лицата следва да внимават също дали командироващото ги предприятие развива подобна дейност и у нас. Сигнал за измама е, когато даден работодател наема лица единствено за да ги командирова зад граница, без да развива подобна дейност в България.
В случай че лицата са изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, тогава те полагат труд под ръководството и управлението на предприятието - ползвател. ПОВР задължително следва да разполага с удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с лицензираните предприятия, осигуряващи временна работа, е публичен и може да се види на сайта на Агенцията по заетостта. С оглед да се прати едно лице в предприятие - ползвател, то следва да сключи трудов договор с ПОВР. В новата наредба са посочени специални изисквания към съдържанието на този вид трудов договор. С него също следва да се договорят размерът на основното и допълнителни трудови възнаграждения, имащи постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на тяхното заплащане; продължителността на работния ден и почивките; дните на официални празници в приемащата държава; размерът на платения годишен отпуск; други финансови условия, които са свързани с пътуване, настаняване и т.н. Преди да замине за чужбина на работника или служителя следва да се връчи акт за изпращане.
Работодателите и предприятията, осигуряващи временна работа и командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба, разполагат с 30 дни, за да приведат трудовите правоотношения в съответствие с нейните разпоредби.
Новата нормативна уредба не се отнася до командироването в страните извън ЕС, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях е в сила досегашният ред за командироване, който е регламентиран в чл. 121 от КТ.
В новата наредба е регламентиран също и редът за приемане на командировани или пратени у нас работници и служители, които са граждани на държави от ЕС, държави - страни по споразумението за Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария, а също и от трети страни. При командироване или изпращане на работа на чужденци в България сред задълженията на чуждестранните работодател или предприятие, осигуряващо временна работа, се нарежда подаването на специално заявление в Главна инспекция по труда (ГИТ). Заявлението е по утвърден в наредбата образец и следва да съдържа данни за работодателя, командирования или изпратения работник или служител, за приемащото местно лице и т.н. Това заявление се подава преди започване на предоставяне на услугата.
