Здравейте,
Моята позиция по този въпрос е, че писмен договор може да се изисква само, ако такъв се изисква в някакъв нормативен текст. И тъй като в нито един от данъчните закони няма такава норма, то се прилагат нормите на ЗЗД.
Адвокат Велизар Величков кратичко е обяснил някои съществени моменти относно формалната страна на договорите:
Скрит текст :
На всички ни се налага да подписваме договори. Когато го правим, рядко се замисляме какви рискове крие това начинание и как да защитим най-ефективно правата си. ....
Независимо дали си купуваме баничка или сключваме договор за доставка за милиони левове, всеки договор се сключва в определена форма. Някои видове договори задължително следва да се сключат в определена форма, за да породят действие – например договорът за поръчителство задължително следва да се сключи в писмена форма. За сключването на други договори законът не предвижда определена форма – тоест последната може свободно да се избере от страните.
Тук ще представя основните форми на сключване на договори, както и степента, в която са гарантирани правата ви при всяка една от тях.
Устна форма
Договорът е сключен в устна форма, когато няма писмен документ, в който да е материализирано съгласието на двете страни за сключването на договора – например, ако давате заем на приятел “на ръка”, без да сключите писмен договор за заем или да искате какъвто и да е документ в потвърждение на сключването на договора. Устни са повечето договори, който сключваме в ежедневието си – например договорът, с който си купувам един хляб и едно кисело мляко, е устен договор.
Устната форма е изключително удобно за по-малки като стойност договори. Тя обаче крие големи рискове за вас при по-големи като стойност договори (например, ако заемате голяма сума пари на приятел). Разбира се, ако задълженията по договора бъдат надлежно изпълнени, няма за какво да се притеснявате. Но, ако другата страна откаже да изпълни задълженията си или се стигне до съд по друга причина, то вие няма да имате писмен документ, с който да докажете сключването на договора (даването на заема). В такъв случай вие ще можете да докажете това само със свидетелски показания. Освен че това е едно от най-ненадеждните доказателствени средства в гражданския процес, със свидетелски показания може да се доказва сключването само на договори в размер до 5000 лв., тоест всичко дадено, което е над този размер, ще бъде недоказуемо за вас. Съответно вие няма да можете да получите сумата, която сте заели, в пълен размер.
Пример – дали сте 100 000 лв. на приятел, като друг приятел е бил свидетел на момента на даването на сумата. При евентуален процес можете да докажете с неговите свидетелски показания даването на сума само до 5000 лв. Остатъкът можете да докажете само с писмен документ, тоест вие няма да можете да го направите и на практика ще загубите тази сума. Това правило не се отнася до договори, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Проста писмена форма
Наричаме тази форма проста писмена, за да я различим от друг вид писмена форма, на която ще се спра по-долу – писмената форма с нотариална заверка на подписите.
С договор, сключен в писмената форма (в това число се включват фактура, разписка и др.), можете да докажете всякакви по размер суми. Писмената форма се счита за спазена, когато договорът носи подписите на страните. За да си върнете сумата обаче, в случай че длъжникът отказва да плати, трябва да предявите иск в съда и да разчитате на бавната и тромава съдебна система, в която делото ще се “точи” около 2 години. Ако спечелите делото, можете да си набавите изпълнителен лист, с който да отидете при съдебен изпълнител и да започнете процедура по принудително събиране на вземането си.
Писмена форма с нотариална заверка на подписите
Когато сключвате договор в тази форма, сте максимално гарантирани, че ще получите парите си в кратък срок. Когато договор е сключен в тази форма, а другата страна не изпълнява задълженията си по него да ви плати сума пари, можете да поискате от съда издаването на така наречената “заповед за незабавно изпълнение”. Характерното за нея е, че заедно с нея се издава и изпълнителен лист, с който можете да отидете при съдебен изпълнител и да започнете процедура по принудително събиране на вземането си направо – без да се налага да чакате да “изтече” цял процес, преди да пристъпите към изпълнение.
Тук обаче има един нюанс. Kогато имате задължение към насрещната страна по договора, което обуславя изискуемостта на вашето задължение, следва да представите пред съда, който издава заповедта за незабавно изпълнение, доказателство, че аз сте изпълнили задължението си към другата страна. Това доказателство задължително трябва да бъде официален или издаден от другата страна документ (например разписка за получено изпълнение).
Например, сте продали определени стоки на другата страна и тя ви дължи плащане едва след като е получила стоките. В този случай, ако вие пристъпите към издаване на заповед за незабавно изпълнение, трябва да докажете на съда, че сте изпълнили задължението си да доставите стоките с официален документ или издаден от другата страна документ – например разписка, че стоките са й доставени.
Негативна страна на договорите с нотариална заверка на подписите е, че при сключването им нотариусът събира такса върху материалния интерес на договора, която е в размер от няколко процента от цената по договора, като тя не може да бъде по-малка от 30 лв. и по-висока от 6000 лв. за един договор.
Естествено задължителна е писмената форма за трудовите договори.
Нотариалните актове също са задължителни за доказване прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти.
Не съм привърженик на административния произвол и удовлетворяването на изисквания, които не са правно обосновани, но от опит в строителството мога да споделя, че горещо препоръчвам сключването на най-подробни договори за възлагане и извършване на строителните услуги. Има тънкости, свързани с неустойки, гаранции за добро изпълнение, своевременно разплащане, защото става дума за не малки суми. Използването на отменения отдавна вече Протокол 19, също е гаранция за коректни отношения. При проверка представям тези документи, които са основание за издаване на съответните фактури. Те, обаче не само, че не са задължителни, а някои от тях не са и "законни". За малки фирми, в които собственикът извършва ремонт с личен труд срещу малка сума, няма смисъл да се навлиза в тези подробности.
За предаването на една стока е достатъчна фактура и стокова разписка.