Доста старо е, но върши работа. В тази си част нищо не се променило.
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
Изх.№ 91-01-75/28.03.2003 г.
ОТНОСНО: изплащане на парично обезщетение при бременност,
раждане и отглеждане на малко дете на майки
/осиновителки/, осигурени на основание чл. 4, ал. 3
т. 1, 2 и 4 от КЗОО
С оглед уеднаквяване на практиката в ТП на НОИ при изплащането на парични обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете на самоосигуряващи се майки /осиновителки/, Ви даваме следните указания:
1. За периода на бременност и раждане /135 календарни дни/ на осигурената за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, се изплаща парично обезщетение по чл. 50 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, като за този период не се изисква управлението на ЕТ или дружеството да се възложи на прокурист. Върху полученото парично обезщетение при бременност и раждане се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии” за сметка на лицето в размер на 21,75 % за родените преди 1 януари 1960 г. и 20,25 % за родените след 31 декември 1959 г. и за здравно осигуряване – 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
2. За периода на отглеждане на малко дете осигурената за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, има право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за този период не следва да подава декларация обр. Р-3 за преустановяване на трудова дейност. В случай, че ТП на НОИ е създало практика да се подава декларация обр. Р-3, ръководителят на сектор “РОД по ДОО” следва да уведоми осигурената майка да се яви за подаване на декларация за възобновяване на трудовата дейност от датата, от която е преустановена, като за целта представи осигурителната си книжка.
За получаване на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО майката подава молба-декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като декларира, че ще остане в къщи да гледа детето; че детето не е настанено в детско заведение, че не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата /осиновителя/ или от някой от техните родители и че не получава такова обезщетение като осигурена на друго основание.
Едноличните търговци, които имат банкова сметка и наети на работа лица, собствениците на ЕООД и съдружниците в търговските дружества попълват молба-декларацията, която съхраняват за проверка от контролните органи на НОИ. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, земеделските производители, едноличните търговци, които нямат банкова сметка и наети на работа лица представят молба-декларация при заверка на платежното искане в съответното ТП на НОИ. Самоосигуряващите се лица, на които осигурителните плащания се извършват от ТП на НОИ, представят молба-декларацията в съответното ТП на НОИ.
При изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете са възможни следните случаи:
а/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се.
- майката /осиновителката/ - едноличен търговец или собственик на ЕООД, не упражнява трудова дейност във фирмата си, но фирмата не е преустановила дейност. В случая, за да има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, майката следва да сключи с друго лице договор за прокура, което да управлява фирмата срещу възнаграждение, съгласно чл. 21 от Търговския закон. Върху това обезщетение майката /осиновителката/ дължи за своя сметка само здравноосигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
В случай, че майката /осиновителката/ е прехвърлила управлението на фирмата на друго лице с нотариално заверено пълномощно и е заварена в периода на отглеждане на малко дете до навършване на 2 или 3 годишна възраст към 1 януари 2002 г. /от тази дата са в сила указанията на НОИ с изх. № 91-01-95 от 3 април 2002 г., относно осигуряване при различни видове договори за управление/, ползва правата си до изтичането им.
- майката /осиновителката/ е регистрирана като упражняваща свободна професия или занаятчийска дейност или е земеделски производител и не упражнява дейността по регистрацията. В случая тя има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, върху което дължи за своя сметка само здравно осигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
б/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се. В този случай на майката се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за същия период дължи осигурителни вноски по съответния ред за ДОО и за здравно осигуряване.
3. За периодите, през които самоосигуряващата се майка /осиновителка/ е получавала парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО не определя окончателен размер на осигурителния си доход, не довнася осигурителни вноски и не следва да подава декларация обр. Р-3 за прекъсване на трудовата дейност.
4. Когато самоосигуряващата се майка /осиновителка/ едновременно е осигурена и на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО и на двете основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/.
Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, обаче, се изплаща само на едно от основанията в пълен размер – чрез работодателя, при когото ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Ако майката /осиновителката/ продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, внася дължимите осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, без да й се изплаща парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КЗОО.
Когато обаче майката /осиновителката/ не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, а отглежда детето си, следва да попълни молба-декларация за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, без право на парично обезщетение, като осигурена на това основание. В този случай в осигурителната книжка на самоосигуряващата се майка /осиновителка/ в колоната “Парично обезщетение за отглеждане на дете” се вписва броя на дните и се заверява само осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КЗОО. Независимо, че самоосигуряващата се майка /осиновителка/ не получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете като осигурена на това основание, тя следва да подава декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”, в която освен общата част, попълва т. 12 “Вид осигурен”, т. 13 “Код продължаване на осигуряването”, т. 16 “Работни дни в осигуряване – общо” и т. 16.3 “Дни за отглеждане на малко дете”.
5. Когато майката /осиновителката/ е осигурена на няколко от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО поотделно на различните основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/. В този случай паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО се изплаща само на едно от основанията.