Личния труд се отхвърля, защото не върши работа за доказването на доход.
С което просто положението е до избор на по-малкото зло - дали да се осигурява като управител и да остане въпроса, а кой върши работата във фирмата? Или да има трудов договр, а ДУК-а да е без възнаграждение. Прецених да възприема като водещо - това което реално ще извършва човека, а то със сигурност не е управление на фирма, та каква фирма, какво управление
Ако в една малка фирма единствения управител/служител трябва да почне да се осигурява, за работата която върши фирмата, за управлението, за чистенето на офиса, за поръчката на консумативи, за шофьорските услуги между обектите, то мисля че накрая ще стане така че най-малкия бизнес е притиснат най-много.
Може би разсъждението ми не е най-правилното, аз самия го виждам, но в крайна сметка трябва да има по-разнообразни и адекватни решения за най-малките фирми, за да са адаптивни и конкурентни.
пп: Мисля европейски - за намаляване на административната тежест на най-малките
)))