Граждански договор с лектор от Германия

При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).   Приложимото законодателството се удостоверява с формуляр А1. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки, с които би могло да възникне правна колизия. В зависимост от спецификата на всеки конкретен случай, удостоверение А1 може да бъде издадено и за минал период.
Предвид гореизложеното, до удостоверяване на обстоятелството, че германския лектор е подчинен на германското законодателство , изхождайки от основното правило в регламента, ако полагат труд без трудово правоотношение на територията на България, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
         Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Ако изплащаните от Вас възнаграждения попадат в обхвата на цитиранатата дефиниция и са изплатени на чуждестранни физически лица, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал.1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /чл. 37, ал.2 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода по реда на чл. 65-68 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
         На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца,следващ тримесечието на внасяне на данъка /чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ/. Данъчната декларация се подава в ТД на НАП по място на регистрация на платецът на дохода /чл.57, ал.1 ЗДДФЛ/.
         Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.
При доказани основания за прилагане на СИДДО данък не се удържа и на лицата се изплаща брутната сума, която е договорена. Документите, с които се удостоверяват извършените плащания са сключения граждански договори или банковия документ за превод.