Р Е Ш Е Н И Е
№632
гр.Габрово, 16.12.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№2417 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове е чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба се твърди, че с Разпореждане №39/23.02.2002г., считано от 15.08.2002г. на ищецът била отпусната лична пенсия по чл.69, ал.1 и ал.2 от КЗОО и към тази дата, както и към датата на подаване на исковата молба ищецът бил пенсионер за действително изслужен стаж в системата на МВР и НСС, но не бил придобил права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не бил достигнал определената в закона възраст. С Трудов договор №4/18.04.2005г. за неопределено време ищецът бил назначен на длъжността Началник на отдел в поделение Експлоатационно в ТП Български пощи Габрово. С Допълнително споразумение от 30.10.2006г., считано от 01.11.2006г. било изменено трудовото правоотношение с място на работа Централно управление на Български пощи, Дирекция Корпоративна сигурност в Управление Регионална сигурност в длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово. С Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. било прекратено трудовото правоотношение между страните по делото на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ. С Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ. Със Заповед №РД-06.109/06.07.2010г. ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност Главен експерт в управление Регионална сигурност, регион Север ТП БП-Габрово.
С Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение ответникът отново прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.07.2011г. Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и в настоящият случай не е налице фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, тъй като не бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, което право се придобивало при наличието на предпоставките по чл.68 от КСО – минимално определена долна граница на сбора от продължителността на осигурителния стаж и възраст и навършена определена възраст, която за мъжете била 60години, а ищецът бил на 56години.
Счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия по общите предпоставки на чл.68 от КСО. В противен случай ако целта е била да се обхванат всички категории пенсионери нямало изрично да се посочва право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а щяло да бъде посочено право на пенсия. Счита, че чл.69 от КСО регламентирал специално основание за пенсионирането на определена категория лица, в която влизал и ищеца и за които нямало изискване да са достигнали определена възраст, а КТ имал в предвид общата категория пенсионери, които вече били достигнали тази възраст.
Претендира се да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 01.07.2011г.-01.01.2012г. в размер на 4868лв., ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В с.з. от 24.11.2011г. е допуснато изменение на предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 5168лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора ответника оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на ищецът с Разпореждане №39/23.02.2002г. била отпусната пожизнена пенсия. Съгласно чл.69, ал.1 от КЗОО(сегашен КСО) кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Съгласно ал.2 държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР, офицерите и сержантите от ССС, от ГД ГУМЛС и ГД СА на МП, СКС на МТС, следователите и помощник следователите, както и лицата по §19 от ПЗР на ЗИД ЗИН при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства независимо от възрастта. Съгласно ал.3 кадровите военнослужещи и офицерите и сержантите по ал.1 и ал.2 прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им. В Решение №345/27.07.2009г. РС Габрово било прието, че през 2002г. ищецът не е имал навършена възраст и осигурителен стаж за да се пенсионира при условията на чл.68 от КЗОО, но е отговарял на изискванията на чл.69 от КЗОО тъй като бил работил в системата на МВР. Следователно ищецът бил придобил право на пенсия на съответното основание, поради което и работодателят го бил освободил поради придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО. Хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ давала възможност на работодателят да прекрати правоотношението с работник или служител придобил и упражнил правото си на пенсия, както е в конкретния случай. Тази хипотеза визирала случаите на прекратяване на ТПО с всички т.нар .ранни пенсионери придобили право на пенсия извън случаите на чл.68 от КСО.
Твърди, че тъй като ищецът бил придобил прано на пенсия и получава пенсия от 2002г. това било доход. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да присъди 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Безспорно установено по делото е, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е имал качеството на работник, а ответното дружество на работодател. Това трудово правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ- поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съгласно изменението на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът счита, че нормата на чл.328, ал.1, т.10А от КТ има предвид прекратяване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили преди възникване на прекратеното трудово правоотношение правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по общите предпоставки на чл.68 от КСО, т.е. нормата не обхваща всички видове пенсионери. Съображенията на съда са следните :
Не е спорно, че ищецът по делото е придобил право на пенсия по реда на чл.69 от КСО.
При прочит на заглавията на чл.68 и чл.69 от КСО е видно, че заглавието на чл.68 от КСО е следното “Придобиване право на пенсия”, а на чл.69 от КСО “Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите”. Чл. 68 от КСО дава общите предпоставки, при наличието на които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно : навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. Разпоредбата на чл.69 от КСО урежда изключение от общият случай на придобиване на право на пенсия, такова изключение е предвидено и в чл.69 А от КСО.
В чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, в сила от 01.01.2011г. е уредена възможността на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да възникна това право на работодателят следва да са налице няколко предпоставки : работникът или служителят да е придобил право на пенсия са осигурителен стаж и възраст (а не друг вид право на пенсия), да е упражнил това си право и трудовото правоотношение да е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия. В настоящият случай безспорно трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил право на пенсия, но не поради осигурителен стаж и възраст, а по реда на чл.69 от КСО.
В подкрепа на извода на съда, че се касае именно за право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, е и редакцията на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ преди 01.01.2011г., която дава право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В старата редакция законодателят е имал предвид прекратяване на трудовото правоотношение при вече упражнено право на пенсия на каквото и да било основание, след като настъпят условията на чл.68 от КСО- навършване на определена възраст и наличие на определен осигурителен стаж.
Ако законодателят давайки право на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител придобил право на пенсия на каквото и да било основание текстът на чл.328, ал.1, т.10 А от КТ щеше да има редакция в смисъл “работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия” без да конкретизира, че се касае за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения съдът намира, че ответното дружество неправилно и незаконосъобразно е прекратило трудовото правоотношение с ищеца, като е издало Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 А от КТ, поради което уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменен Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Предпоставка за уважаване на този иск е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид направените по-горе констатации, предявеният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен този осъдителен иск, се предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение, която предпоставка предвид изложеното по-горе в процесният случай е налице. С оглед основателността на иска кумулативно следва да бъде налице и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца.
Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество същият не е постъпвал на работа при друг работодател към датата на подаване на исковата молба, тъй като копието от трудова книжка е представено заедно с исковата молба.
Трудовата книжка на ищеца е представена за констатация в с.з. от 24.11.2011г., при което съдът е установил, че последните записвания в трудовата книжка са на стр.12 3 стр.13, от които е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.07.2011г., положен е правоъгълен печат за прослужено време при ответното дружество, като след това няма вписани други отбелязвания за започване или прекратяване на трудово правоотношение. Следователно до 24.11.2011г. ищецът е бил без работа, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение е основателен и доказан за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г. Тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа е бъдещо несигурно събитие, то съдът счита, че иска за заплащане на обезщетение за този период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ако ищецът действително остане без работа и през този период има възможност да предяви иск за заплащане на обезщетение за него.
От представените служебни бележки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, необходимо за изчисляване на обезщетението по чл.225 от КТ за един месец е в размер на 861,35лв., а за един ден е в размер на 39,15лв.
От изложеното по- горе се установява, че към датата на устните състезания по делото ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразно уволнение в продължение на 4 месеца и 18 работни дни, поради което дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е в размер на 4150,10лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до този размер за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Предявеният иск за горницата над уваженият размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода 24.11.2011г.- 01.01.2012г.
Относно разноските
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ по предявените обективно съединени искове в размер на 326лв., както и сумата от 80лв.-разноски за възнаграждение на вещото лице, чрез РС Габрово.
Съгласно чл.38 от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите когато окаже безплатна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящият случай процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна адвокатска помощ, тъй като ищецът е друг юрист. Поради изложеното по – горе ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.Д.Д. сумата от 150лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да ВЪЗСТТАНОВИ на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност ик онтрол” към Централно управление на “БП” ЕАД Г.И.П., с ЕГН ********** ***, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на Г.И.П., с ЕГН ********** *** сумата от 4150,10лв.(четирихиляди сто и петдесет лева и десет стотинки) – обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобазно уволнение за горницата над уваженият размер за периода 24.11.2011г.-01.01.2012г., като неоснователен и недоказан, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати ДТ в размер на 326лв.(триста двадесет и шест лева), чрез ГРС.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати сумата от 80лв.(осемдесет лева)- разноски за изготвяне на експертиза, чрез ГРС
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, с адрес на управление гр.София, ул.Акад- Стефан Младенов №1, бл.31, представлявано от главният изпълнителен директор Д.Дънешки да заплати на адвокат Д.А.Д. ***0лв.(сто и петдесет лева)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 16.12.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
http://www.court-gbr.com/02634511/417b2411.htm 