Здравейте,
Когато отписвате задължение, формирате приход.
Когато отписвате вземане - за вас е разход.
Логиката на законодателя винаги е с фискална насоченост. Това ще рече, че има интерес да уреди събирането на по-висок данък, което се постига при отписването на задължение. Ето защо задълженията, дори да не са отписани, участват в преобразуване на СФР по силата на следния текст:
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;
При фактури, задължението/вземането става изискуема от деня на издаване на фактурата в общия случай.
Не така стои въпросът с вземанията. Тяхното отписване не е от интерес за фиска и поради това може да се извърши най-рано в годината на изтичане на погасителната давност.
Чл. 37. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишен текст на чл. 37, изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
Преди последната редакция от 2014-та година не можеше да се отписва вземане в друг момент, освен в годината на настъпване на основанието. Ако пропуснеш, нямаше как да отпишеш в някоя от следващите години.