Ето и още едно дело
Р E Ш Е Н И Е
№ 185
гр.Плевен, 23.03.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Д. П.
Членове: К. А.
К. П.
при секретаря А.П. и с участието на прокурора Й. А., като разгледа докладваното от съдия А. касационно административно-наказателно дело № 1161 по описа за 2011 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1066 от 28.11.2011 год., постановено по нахд № 2008/2011 год., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 15-1500888 от 06.06.2011 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗКПТУ “Златен клас”, със седалище и адрес на управление с.Ставерци, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ЕИК 114012704, представлявано от председателя Х.С.Б., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, като е намалил същата на 3 000 лева. Имуществената санкция е наложена на ЗКПТУ “Златен клас” за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с ал.1 от КТ за това, че при извършена проверка на място на 20.04.2011 г. в обект “фургон”, намиращ се в местността “Крива вала”, втори стан в землището на с.Ставерци, стопанисван от ЗКПТУ “Златен клас” и при последваща проверка по документи в Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен на 10.05.2011 г. е установено, че ЗКПТУ “Златен клас” с.Ставерци е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал до работа лицето Й. Й. Й. с ЕГН **********, работещ в кооперацията като “нощен пазач” преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЗКПТУ “Златен клас” с.Ставерци, представлявана от председателя Х.С.Б., чрез пълномощника му адвокат В.К. ***, който обжалва решението като счита, че е следвало да се отмени и останалата част от наложената имуществена санкция. Сочи, че кооперацията не е сключила трудов договор с лицето Й. Й. Й., т.к. между кооперацията в качеството й на възложител и изпълнителя Й. Й. има сключен граждански договор от 04.04.2011 г. за постигане на определен резултат за няколко дни опазване на машините, като по силата на разпоредбите на ЗЗД страните свободно са определили съдържанието на този договор. Счита, че е налице облигационен договор между двете страни и неправилно се претендира сключване на трудов договор, какъвто не съществува, както не съществува и уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. Според касатора е неоснователно твърдението на наказващия орган, че лицето е назначено на длъжност “нощен пазач”, след като има сключен граждански, а не трудов договор. Посочва, че има издадено наказателно постановление и за това, че няма изготвен трудов договор, а с настоящото се наказват за това, че този трудов договор, който не съществува, не е връчен на лицето. Заявява, че в облигационния договор е посочено място на изпълнение – “в полето”, където са оставени машините за 2-3 дни, т.к. е невъзможно пребазирането им поради големите размери и няма длъжност “нощен пазач”, а лицето със собствени сили и организация извършва опазване на машините в полето. В заключение моли съда да отмени решението на районния съд.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат К. с пълномощно от първата инстанция, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени касираното решение, с което е намален размера на санкцията и вместо него да постанови друго, с което изцяло да отмени наложеното наказание.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно от първата инстанция, която претендира да се остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В постановеното решение ПРС е приел за установено от фактическа страна, че на 20.04.2011г. по повод разследване, инициирано във връзка с настъпила смърт на лицето Й. Й., длъжностно лице при Дирекция ИТ - Плевен – св.Р., извършил проверка в обект фургон, находящ се в местността “Крива вала” втори стан в землището на с.Ставерци, обл.Плевен, експлоатирано от ЗКПТУ „Златен клас” с.Ставерци. Свидетелят Р. установил (а на място се извършвал и оглед във връзка с разследване по наказателно производство), че Й. е осъществявал трудови функции в обекта на длъжност ” нощен пазач”. Въз основа на констатациите от проверката и допълнителна документална такава, осъществена на 10.05.2011 г. съвместно със св.Ж. Б. било констатирано, че кооперацията в качеството на работодател е нарушила разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с осъществяването на трудовите отношения, като е допуснала до работа в горецитираният обект Й. на длъжност “нощен пазач”, без да му е представен преди постъпване на работа екземпляр от сключен писмен трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, за което нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено и оспореното пред ПРС наказателно постановление. Съдът установил тази фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства – длъжностна характеристика за длъжността „нощен пазач” и констативен протокол от 10.05.2011 год., както и на основание депозираните свидетелски показания. От показанията на разпитаните свидетели съдът установил, че Й. е бил допуснат до работа като “нощен пазач”, без да му бъде представен екземпляр от сключен трудов договор, както и че в нощта преди процесната дата е осъществявал трудови функции във фургона като нощен пазач на машините в полето, и е починал във фургона в резултат на запалване на същия. Проверяващите изследвали и обстоятелството на какво основание Й. е извършвал трудова дейност в проверявания обект, и като приели, че е осъществявал такава, след като констатирали отсъствие на трудов договор, за което не се спори, съставили акт на касатора. Съдът приел, че показанията на свидетелите се отличават с вътрешна логичност, непротиворечивост и хармоничност с останалите събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства и ги кредитирал с доверие. Приложеният по делото граждански договор счел, че отразява елементи от трудово провоотношение –изрично уговорено възнаграждение, работно време и условия на труд.
Въз основа на тези анализирани доказателства съдът приел, че разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди отпочване изпълнението на задължението по сключения трудов договор екземпляр от него и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТП-НОИ, с оглед създаване необходимите гаранции за опазване на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите и защита на законните им интереси. Изпълнението на горното задължение според съда законодателят е обвързал с изричната забрана, уредена с разпоредбата на ал.2 на чл.63 от КТ за фактическо допускане до работа на ангажирания работник или служител преди снабдяването му с надлежните документи. Съдът извел извод, че законодателната редакция налага едновременното представяне на книжата по чл.63 ал.І от КТ на работника или служителя като условие за реално прилагане на придобитите професионални знания и практически умения. Предвид, че по делото трудов договор не е предоставен на Й. преди постъпването му на работа, но и не е и сключван от него такъв с жалбоподателя (което съдът установил от приложеното по делото НП № 15-1500889/06.06.2011г.), счел за съставомерно извършеното деяние. В този аспект е счел за неоснователно възражението на касатора, че с НП № 15-1500889/06.06.2011г. кооперацията вече е наказана за липсата на сключен трудов договор, като счел, че са налице два отделни вида нарушения на трудовото законодателство и ако е следвало да се изключи наличие на нарушение на чл. 63 ал.2, вр. ал.1 от КТ при доказано такова по чл.1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от КТ, то законодателят изрично щял да го предвиди. На всички тези основания съдът направил извод, че наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя. При контрол за законосъобразност на наложеното наказание съдът взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, и намерил, че наложената имуществена санкция в размер на 15000 лв. е завишена, поради което изменил размера на наложената санкция, съобразявайки, че нарушението е за първи път, като постановил имуществена санкция в размер близък до законоустановения минимум, а именно – 3000 лв.
Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие със закона и следва да бъде отменено, на следните основания:
Като доказателство по делото на ПРС (л.97) е приложено друго издадено срещу касатора наказателно постановление № 15-1500889 от 06.06.2011 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗКПТУ “Златен клас”, със седалище и адрес на управление с.Ставерци, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ЕИК 114012704, представлявано от председателя Х.С.Б., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение на чл.1 ал.2, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, което е било предмет на контрол пред ПРС, а постановеното от последния съдебно решение- на касационна проверка пред настоящия състав на АС-Плевен. В АС-Плевен е било образувано канд №10 по описа на съда за 2012 год., служебно известно както на настоящия състав на съда, така и на страните, които са били участници в производството по делото като касатор и ответник. С решението по канд №10/2012 год., въз основа на приобщените доказателства съдът е приел, че между кооперацията и Й. е съществувало трудово правоотношение, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Съдът е достигнал до горните изводи, като е анализирал приложения по делото граждански договор от 04.04.2011 год. между ЗКПТУ „Златен клас”с. Ставерци и Й. Й. Й., обясненията на председателя на кооперацията-касатор в съдебно заседание, възражение вх.№0056-1587/16.05.2011 год. , показанията на свидетелите Ч. и Р.. Въз основа на тези доказателства касационната инстанция е споделила изводите на ПРС, че въпреки представения граждански договор, правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Приел е, че в случая са налице и трите съществени елемента на правоотношението, което го квалифицират като трудово, а именно определени са мястото на работа, характера на работа и е уговорено и плащано трудово възнаграждение. Изводът, който касационната инстанция е направила е, че в случая е налице прикрито трудово правоотношение, за което се дължи сключването на трудов договор, какъвто не се е спорило между страните, че няма сключен. На тези основания касационната инстанция е приела за доказано по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ от ЗКПТУ „Златен клас” с.Ставерци. В цитираните разпоредби на чл.62, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В дадения случай съдът е констатирал противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени като трудови , а като граждански. Решението, с което е установено по безспорен начин, че работникът е изпълнявал трудова функция, без да е имало сключен трудов договор, се ползва със сила на пресъдено нещо и установява основния релевантен по делото факт-липса на сключен трудов договор между страните при налично трудово правоотношение.
Същите факти са установили и органите на административнонаказател ното производство, завършило с издаване на настоящото оспорено Наказателно постановление № 15-1500888/06.06.2011 год. и въззивния съд, които са приели, че трудът се полага по трудово правоотношение, макар да няма сключен трудов договор, а да е наличен граждански такъв. Следователно, след като по делото не е представен какъвто и да е било трудов договор и не се спори между страните , че такъв не е съществувал, се налага единствения възможен извод, че Й. Й. е осъществявал трудова дейност - работа на длъжност „нощен пазач”, в обект „фургон”, намиращ се в местността „Крива вала”, втори стан в землището на с.Ставерци, стопанисван от касатора, без какъвто и да е било сключен трудов договор.
Съставът на нарушението, обаче, за което касаторът е привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Санкционирането на касатора на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3, обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните, а още по-малко е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди тази дата. Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на прикрито чрез граждански договор трудово правоотношение, настоящият състав на съда намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на касатора по тези текстове е била ангажирана именно с приложеното на л.97 от делото НП №15-1500889/06.06.2011 год. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор, незаконосъобразно е наложено административно наказание на касатора за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказател ното производство и от първостепенния съд като източник на отговорността на касатора.
С оглед изложените мотиви настоящата касационна инстанция намира, че са налице твърдените нарушения на закона. При разглеждане на делото ПРС правилно е установил фактите по делото, но неправилно е издирил и приложил материалноправните норми, регламентиращи тези факти. Касираното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. чл.222, ал.1 от АПК Плевенският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1066 от 28.11.2011 год., постановено по нахд № 2008/2011 год. , с което Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 15-1500888 от 06.06.2011 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗКПТУ “Златен клас”, със седалище и адрес на управление с.Ставерци, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ЕИК 114012704, представлявано от председателя Х.С.Б., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, като е намалил същата на 3 000 лева и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1500888 от 06.06.2011 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗКПТУ “Златен клас”, със седалище и адрес на управление с.Ставерци, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ЕИК 114012704, представлявано от председателя Х.С.Б., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
