Дейност по занятие???

19.04.2022, 18:42 4677 11

19.04.2022, 18:42
Публикации: 9298 / 1557
Кога една дейност е "дейност по занятие" или "стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец"?
Конкретното питане е за доходи от продажба на акции и криптовалута  от лице, чиито основен доход е от трудов договор. Сделките с финансови инструменти са около 15 броя в годината и формират под 5% от доходите на ФЛ.
Чета различни становища, писма, отговори на НАП и открих следните "критерии":
 - Ако сделката не се свежда до обикновена инвестиция, а е организирана дейност по стопански начин и е основен източник  на доход за лицето, доходът ще попадне в облагане в разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Тук се изисква 1. организация по стопански начин /нямам идея какво точно значи/ и 2. основен източник  на доход /при мен не е такова/. По това "определение" не е търговска дейност.
- понятието „дейност по занятие" в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход Тук кат има две хипотези: 1. Не са единични сделки и 2. цели се създаване на постоянен доход. В моя случай не са единични сделки, а с оглед малката печалба едва ли може да се твърди че създават постоянен доход.
С най-голямо удоволствие бих приела, че дейността не е търговска /по чл.26, ал.7/, но много силно впечатление ми направи последния ред на писмо 1_20-28-1/01.03.2021 г. на НАП: преценката за това, дали Вашата дейност може да бъде квалифицирана като търговска, е от компетентността на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на ДОПК.

Ето и едно тълкуване на НАП във връзка с ДДС и дейност по занятие:
Редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно /регулярно/ получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.
Тук основното е 1. Системно /продължително и/или многократно, 2. с цел придобиване на доход /то всичко е за да се получи доход :). Другото са дарения/ и 3. в свой частен интерес.
 
От всичко, което Ви цитирах, стигнах до извода, че многократните сделки с финансови инструменти и криптовалута ще ме пратят за регистрация по ЗДДС, ако надминат оборот от 50000, но не можах да разбера при попълване на ГДД към кое приложение да се насоча - 2 или 5?

Моля за помощ, мнения и насоки към нормативи, писма, становища и др. с по-еднозначно тълкуване на въпроса
#1 | 19.04.2022, 21:16
Публикации: 577 / 117
Не съм срещала ясна дефиниция от НАП. При този вид търговия, може би защото е относително ново явление, съществува една голяма сива зона, която е оставена на преценката на органите по приходите.
В конкретния случай бих декларирала резултата от дейността в приложение 5. Предвид посочените обстоятелства прилича повече на управление на лично имущество, отколкото на дейност по занятие.  Да се третира човек като търговец За 15 сделки годишно с всички задължения, които следват, ми се струва прекалено.
Между другото в приложение 5 до 2020 г. всяка сделка се посочваше на отделен ред, от което веднага ставаше ясно колко пъти е търгувало лицето. Таблицата за миналата година вече е опростена и има само по един ред за търговията с фин.инструменти и един за валутната. Та може би НАП ги интересува повече сумата на дохода отколкото броя на сделките.
#2 | 20.04.2022, 15:29
Публикации: 3 / 1
Публикувам част от становище на НАП. При интерес мога да го изпратя цялото.
" За доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. и от продажба на финансови активи не е регламентирано към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. Информацията, необходима за формирането на облагаемия доход се декларира от физическото лице, придобило дохода в  Приложение № 5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид обаче, че цитираните разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва. С оглед закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на криптовалута с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси следва да се приеме, че ще се осъществява дейност по занятие, т.е. тя ще се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в       ал. 1. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1-6, т.е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. При наличие на такива обстоятелства реализираният доход следва да бъде деклариран в Приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ."
#3 | 20.04.2022, 16:22
Публикации: 9298 / 1557
Да, това го четох. За добиването /копаенето/ на криптовалута са го обяснили, защото е... ясно. Но за самата търговия? Има ли определен брой сделки, над които се счита че е търговска дейност? Има ли определена честота - например брой продажби за 1 месец или 1 година, времеви интервал между покупката и продажбата и т.н. обективни критерии? Има ли някаква гранична част от общите доходи на ФЛ, след която доходите от продажба на акции, дялове, опции и ли криптовалути да се считат да постоянен или основен източник на доход?
Няма ли някой с опит?
#4 | 20.04.2022, 20:26
Публикации: 4367 / 719
Не съм срещал в закон такива критерии като брой, честота, времеви интервал и т.н. Ако ги имаше НАП щяха да ги цитират в отговорите си, а такива цитати няма.
Становищата на НАП е ясно в каква светлина са, интересно ще е ако има някакви съдебни решения по този въпрос (съдебна битка между набеден за "търговец" и НАП).
#5 | 21.04.2022, 10:54
Публикации: 2116 / 147
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Защо въобще говорим за дейност по занятие, след като мнозина са търговци по алинея 1. Само, ако на 100% може да се изключи ал.1, тогава можем да говорим за ал.3
#6 | 21.04.2022, 10:56
Публикации: 2116 / 147
От колеги чувам за такива търговци, направили по 60 000 лв. миналата година и се сетили, че трябва да правят някакви регистрации.

Лошото е, че НАП и дума не споменават за осигуровки.
#7 | 21.04.2022, 10:59
Публикации: 9298 / 1557
Ако мислиш, че не съм прочела ТЗ, лъжеш се. Не разбрах какво е твоето мнение по въпроса - за теб всички са търговци  така ли? А какво според теб е "по занятие"?
#8 | 21.04.2022, 11:03
Публикации: 577 / 117
От колеги чувам за такива търговци, направили по 60 000 лв. миналата година и се сетили, че трябва да правят някакви регистрации.

Лошото е, че НАП и дума не споменават за осигуровки.

Как да не споменават осигуровки? Изискват, и още как.
#9 | 21.04.2022, 11:04
Публикации: 2116 / 147
Ако мислиш, че не съм прочела ТЗ, лъжеш се. Не разбрах какво е твоето мнение по въпроса - за теб всички са търговци  така ли? А какво според теб е "по занятие"?

По занятие означава да го прави постоянно и да се издържа от това. Винаги и относително. Някой може да има една сделка и това няма да го направи търговец, освен, ако не е купил с цел продажба.

Намерението може да не е първоначално и е трудно за доказване.

Много хора получават ежемесечно суми от порядъка на 700 лв. от продажби, то търговско посредничество, от услуги и т.н., но не се регистрират като търговци.
#10 | 21.04.2022, 11:06
Публикации: 2116 / 147
Как да не споменават осигуровки? Изискват, и още как.

Факт, колега.

Даже имаше колеги, съставили ГФО на такива хора, срещу заплащане, но заради НАП и други "колеги", не се подадоха техните варианти на ГДД.
И това е от много години. Аз познавам много IT  с над 3000 месечен доход, които не внасят осигуровки и никога не са внасяли. И рег. по ДДС нямат.
#11 | 21.04.2022, 16:15
Публикации: 153 / 22
Не съм срещал в закон такива критерии като брой, честота, времеви интервал и т.н. Ако ги имаше НАП щяха да ги цитират в отговорите си, а такива цитати няма.
Становищата на НАП е ясно в каква светлина са, интересно ще е ако има някакви съдебни решения по този въпрос (съдебна битка между набеден за "търговец" и НАП).
   Защото не им изнася.
   
  От доказателства по делото се установява, че продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице е извършило продажбите в качеството си не на търговец, а на физическо лице действащо заедно със съпруга си. В същото време липсват данни лицето да е действало като брокер на имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им. Установено е също, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно.
Понятието независима икономическа дейност е обект на тълкуване в редица решения на СЕС, голяма част от които са анализирани в обжалваното решение. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от касатора практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции. Като е обсъдил една част от тях първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извод, че продажбата на имотите, които ревизираното лице е придобило, в съсобственост с други лица, чрез изграждане на сградата по стопански начин, следва да се приеме, като независима икономическа дейност. В т. 29 на решение по дело С-230/94 като такива фактори могат да се използват продължителността на периода, полученото възнаграждения и др. Начинът на придобиване на имотите, първоначално изплащане дяловете на съсобствениците в производството по делба и последващото изграждане на сградата по стопански начин, в конкретния случай не налага на извода за извършване на действията по търговски начин, което също е от значение при изследване целта на извършваната дейност.
От данните по делото е видно, че продажбите са общо седем, в рамките на две години, на обекти в една и съща сграда, което обосновава извод, че става въпрос за реализиране на допълнителен инцидентен доход на лицето, а не многократно и системно извършвани продажби с цел получаване на доход чрез експлоатиране на недвижима собственост. Тази констатация съответства и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 15.09.2011 г. на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, съгласно което ако продажбите са част от управлението на частното имущество на физическото лице, те не могат да се приемат за осъществяване на независима икономическа дейност.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2417 от 08.04.2019г. на Административен съд - София град, първо отделение, 67-ми състав, постановено по адм.д. № 10376/2018г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р – 22221017009053 – 091 – 001 от 16.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, потвърден с решение № 1195/10.08.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, относно задължения по ЗДДС на П. Иванов за данъчни периоди 06/2015, 08/2015г., 03,04,05 и 06 на 2016г., общо в размер на 77 184,32лв. и начислени лихви в размер на 17 812,22лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр.София да заплати на П. Иванов от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], разноски по делото за всички инстанции в размер на 12 309,97 /дванадесет хиляди триста и девет лева и деветдесет и седем стотинки/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


  РЕШЕНИЕ  № 14728  София, 31.10.2019  на ВАС
Пълен достъп в КиК Инфо
за 13.75 лв. без ДДС на месец при год. абонамент
По-бързо
По-удобно
По-сигурно*
Абонамент
Последни теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група