Дейност по занятие???

Не съм срещала ясна дефиниция от НАП. При този вид търговия, може би защото е относително ново явление, съществува една голяма сива зона, която е оставена на преценката на органите по приходите.
В конкретния случай бих декларирала резултата от дейността в приложение 5. Предвид посочените обстоятелства прилича повече на управление на лично имущество, отколкото на дейност по занятие.  Да се третира човек като търговец За 15 сделки годишно с всички задължения, които следват, ми се струва прекалено.
Между другото в приложение 5 до 2020 г. всяка сделка се посочваше на отделен ред, от което веднага ставаше ясно колко пъти е търгувало лицето. Таблицата за миналата година вече е опростена и има само по един ред за търговията с фин.инструменти и един за валутната. Та може би НАП ги интересува повече сумата на дохода отколкото броя на сделките.

Да, това го четох. За добиването /копаенето/ на криптовалута са го обяснили, защото е... ясно. Но за самата търговия? Има ли определен брой сделки, над които се счита че е търговска дейност? Има ли определена честота - например брой продажби за 1 месец или 1 година, времеви интервал между покупката и продажбата и т.н. обективни критерии? Има ли някаква гранична част от общите доходи на ФЛ, след която доходите от продажба на акции, дялове, опции и ли криптовалути да се считат да постоянен или основен източник на доход?
Няма ли някой с опит?

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Защо въобще говорим за дейност по занятие, след като мнозина са търговци по алинея 1. Само, ако на 100% може да се изключи ал.1, тогава можем да говорим за ал.3

Ако мислиш, че не съм прочела ТЗ, лъжеш се. Не разбрах какво е твоето мнение по въпроса - за теб всички са търговци  така ли? А какво според теб е "по занятие"?

Ако мислиш, че не съм прочела ТЗ, лъжеш се. Не разбрах какво е твоето мнение по въпроса - за теб всички са търговци  така ли? А какво според теб е "по занятие"?

По занятие означава да го прави постоянно и да се издържа от това. Винаги и относително. Някой може да има една сделка и това няма да го направи търговец, освен, ако не е купил с цел продажба.

Намерението може да не е първоначално и е трудно за доказване.

Много хора получават ежемесечно суми от порядъка на 700 лв. от продажби, то търговско посредничество, от услуги и т.н., но не се регистрират като търговци.

Не съм срещал в закон такива критерии като брой, честота, времеви интервал и т.н. Ако ги имаше НАП щяха да ги цитират в отговорите си, а такива цитати няма.
Становищата на НАП е ясно в каква светлина са, интересно ще е ако има някакви съдебни решения по този въпрос (съдебна битка между набеден за "търговец" и НАП).

   Защото не им изнася.
   
  От доказателства по делото се установява, че продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице е извършило продажбите в качеството си не на търговец, а на физическо лице действащо заедно със съпруга си. В същото време липсват данни лицето да е действало като брокер на имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им. Установено е също, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно.
Понятието независима икономическа дейност е обект на тълкуване в редица решения на СЕС, голяма част от които са анализирани в обжалваното решение. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от касатора практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции. Като е обсъдил една част от тях първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извод, че продажбата на имотите, които ревизираното лице е придобило, в съсобственост с други лица, чрез изграждане на сградата по стопански начин, следва да се приеме, като независима икономическа дейност. В т. 29 на решение по дело С-230/94 като такива фактори могат да се използват продължителността на периода, полученото възнаграждения и др. Начинът на придобиване на имотите, първоначално изплащане дяловете на съсобствениците в производството по делба и последващото изграждане на сградата по стопански начин, в конкретния случай не налага на извода за извършване на действията по търговски начин, което също е от значение при изследване целта на извършваната дейност.
От данните по делото е видно, че продажбите са общо седем, в рамките на две години, на обекти в една и съща сграда, което обосновава извод, че става въпрос за реализиране на допълнителен инцидентен доход на лицето, а не многократно и системно извършвани продажби с цел получаване на доход чрез експлоатиране на недвижима собственост. Тази констатация съответства и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 15.09.2011 г. на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, съгласно което ако продажбите са част от управлението на частното имущество на физическото лице, те не могат да се приемат за осъществяване на независима икономическа дейност.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2417 от 08.04.2019г. на Административен съд - София град, първо отделение, 67-ми състав, постановено по адм.д. № 10376/2018г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р – 22221017009053 – 091 – 001 от 16.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, потвърден с решение № 1195/10.08.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.София, относно задължения по ЗДДС на П. Иванов за данъчни периоди 06/2015, 08/2015г., 03,04,05 и 06 на 2016г., общо в размер на 77 184,32лв. и начислени лихви в размер на 17 812,22лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр.София да заплати на П. Иванов от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], разноски по делото за всички инстанции в размер на 12 309,97 /дванадесет хиляди триста и девет лева и деветдесет и седем стотинки/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  РЕШЕНИЕ  № 14728  София, 31.10.2019  на ВАС