Четох становище на НАП за това, за което говорите, но оставам с впечатление, че макар и въпросът да не е такъв, отговорът там се отнася за ваучери за храна при изхравнане в предприятието, например в стол. Пишат "...която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа," При "нормалните" ваучери за храна, които се харчат в магазините не е нужно лицето да се явява на работа.
Освен това в цитирания случай една от причините ОС да приеме условие да не се дават на всички е "да се намалят отсъствията на служителите". Пълен хаос ?!?
За сметка на това пък има десетки други становища на НАП, като например това:
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …../14.08.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество желае да закупи и предостави на наетия персонал ваучери за храна.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
...
2. Сумите на ваучерите могат ли да бъдат съобразени според работните часове на служителите /т.е. размерът за бъде различен в зависимост от това дали работят на 8-часов, 6-часов или 2-часов работен ден/, за да се ползва данъчното облекчение, или и необходимо да бъдат в еднакъв размер?
...
По втори въпрос:
...
Както е посочено по-горе едно от изискванията да са налице социални разходи е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В конкретния случай въпросът се свежда до това, дали при предоставянето на ваучери за храна на различна стойност в зависимост от отработените часове е налице достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечат потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция, отработените дни и/или часове.
В практиката на Върховния административен съд (ВАС), постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни и часове, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване. Именно на тази логика трябва да се базира тълкуването на изискването за достъпност за всички наети лица на социалните придобивки. С оглед на това и установената практика на ВАС, следва да се направи извод, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от отработените дни и/или часове, заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати.
Следователно, ако дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност в зависимост от положения труд или от отработените дни и/или часове от отделните членове на персонала, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. Това означава, че разходите за ваучери за храна не представляват социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи, съответно за тях не е приложима разпоредбата на чл. 209 от ЗКПО. След като не изпълняват изискванията за социални разходи, които съгласно чл. 206 от ЗКПО са данъчно признати, разходите за ваучери за храна няма да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, защото по естеството си те не са свързани с дейността.
