Чл. 326. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не
повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия
стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при
прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
(3) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в
случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал.
2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.
(4) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или
едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със
съгласието на работодателя
Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.