Работодателят Ви явно иска да ои подате молба за да се оттърве и да не Ви изплати обещететние по чл.222 от КТ ако сама напуснете и борсата ще ви е по малко-4 месеца .Не се съгласяйте.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в сила от 23.12.2008 г. (обн., ДВ, бр. 108 от 2008 г.), беше направено допълнение в чл. 222, ал. 1 от КТ.
Конкретно кои членове и алинеи от Кодекса на труда трябва да бъдат вписани в акта за прекратяване на трудово правоотношение, за да придобие съответният работник или служител право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ от работодателя си при оставане без работа след уволнението?
Работник или служител придобива право на обезщетение от работодателя си съгласно условията и размерите, регламентирани с чл. 222, ал. 1 от КТ, когато прекратяването на трудовото му правоотношение е осъществено на едно от следните основания от КТ:
- чл. 328, ал. 1, т .1 - при закриване на предприятието;
- чл. 328, ал. 1, т. 2 - при закриване на част от предприятието;
- чл. 328, ал. 1, т. 2 - при съкращаване на щата;
- чл. 328, ал. 1, т. 3 - при намаляване обема на работата;
- чл. 328, ал. 1, т. 4 - при спиране на работа за повече от 15 работни дни;
- чл. 328, ал. 1, т. 7 - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- по чл. 328, ал. 1, т. 8 - когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 2008 г. в ал. 1 на чл. 222 от КТ бяха добавени последните две основания.
Обезщетението, което се дължи на работника или служителя, освободен от работа на едно от посочените основания, е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец, освен ако с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор на лицето не е уговорен по-дълъг срок.
Ако в посочения по-горе срок лицето е постъпило на работа с по-ниско трудово възнаграждение от това преди уволнението, то има право да получи като обезщетение разликата между двете възнаграждения за същия срок.