Мисля, че щом документите за прекратяването на ТД (изтичане на срока, договорен в ТД, заявление за прекратяване, заповед и т.н.) са възникнали в реално работно време, тоест преди излизане в болничен, то ТД се прекратява на посочената в тези документи дата.
ЕТЗ - според датата на прекратяване на ТД.
Сигурно да се лъжа, че ми са избледнели спомените, изчакайте знаещите да кажат, но ми се струва, че:
- първият болничен, който е получен преди прекратяване на ТД го подавате с вписана датата на прекратяване.
- следващите болнични се приемат само при болничен за трудова злополука.
КСО 42 (3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Но пише само за срочни ТД?
В един сайт от 2021 г. намерих това:
"От 01.01.2018 г.е отменена разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. При това положение към настоящия момент не се дължи обезщетение за болничен, издаден след датата на прекратяване на трудовия договор и работодателят няма задължение да приема и подава подобен болничен."
Тук също има нещо по въпроса, от което излиза, че горе греша.