Работа по трудов договор при вътрешно и външно съвместителство
Работникът/служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното работно време (чл. 110 от КТ). Когато се изпълнява длъжността или работата на отсъстващ работник/служител, заместващият ползва нейните права, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Когато през това време изпълнява и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение. То се уговаря между страните (чл. 259, ал. 1 от КТ). От фактическа гледна точка вътрешното заместване е една от формите на допълнителен труд, който се полага в рамките на нормалното работно време на замествания. То може да се осъществи по два начина. Единият е при пълно заместване. Заместникът престава да изпълнява своята длъжност или работа и за определен перид е ангажиран само с работата на замествания. Ползва правата, които произтичат от длъжността или работата на замествания, включително и неговото трудово възнаграждение, ако то е по – благоприятно. Заместникът обаче не може да ползва правата на замествания, които той има на свое лично основание, например допълнително възнаграждение за прослужени години. Това правило на закона се прилага само доколкото между страните няма договорено друго.
При уточняване на условията, при които ще се осъществи заместването, страните са свободни да договарят и по-благоприятни клаузи. Може да бъде договорено работника да се ползва от по-благоприятните условия и на двете длъжности.
Другата форма на вътрешно заместване е частично изпълняване на длъжността на замествания. При нея заместникът в установеното за него работно време съвместява изпълнението, както на своята работа, която произтича от длъжността му, така и на отсъстващия работник/служител. В този случай условията по трудовото правоотношение на заместника по основната му работа не се променят, а за допълнителната работа той има право на допълнително трудово възнаграждение, което се договаря с работодателя. Страните могат да договарят и други условия за изпълнението на възложената работа обема на трудовите възнаграждения, продължителността на работния ден и др. За да се осъществи вътрешното и външното съвместителство, е необходимо да има съгласувана воля на двете страни. Това се постига с подписването на допълнително трудово споразумение към трудовия договор. За вътрешното заместване, трябва да са налице две условия - заместваното лице да отсъства и субективната преценка на работодателя. За необходимостта от това заместника трябва да е в трудово правоотношение със същия работодател. Прекратяването на заместването става със завръщането на титуляра на длъжността.
КТ не допуска сключване на споразумение за заместване, когато работникът/служителят по длъжност е заместник на отсъстващия. За заместник се смята и лице, което по длъжност не е заместник, но въз основа на друг нормативен акт му е възложено да изпълнява такива функции. Уговореното допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство се включва в брутното трудово възнаграждение на работника/служителя. На негова база се извършва плащането на платения годишен отпуск, обезщетенията по КТ и пенсиите.
Външно съвместителство е налице и когато работникът/служителят сключи трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение освен ако не е уговорено друго в основния му индивидуален трудов договор. КТ не забранява работата по два и повече трудови договора и за това не се изисква съгласието и разрешението на работодателя по основния трудов договор. Достатъчно е да се спазват правилата за междудневна и седмична почивка. Работник/служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство, според уговореното между страните (чл. 260 от КТ).
