Отново за осигуровките по ГД при възнаграждение под Мин. РЗ

здравейте скъпи знаещи,
имам питане по обсъждан многократно въпрос, като основните неща по него са ми ясни. но има и неясен за мен елемент. а именно: при единствен доход по единствен ГД на лице, неосигурено на никакво друго основание, полученото възнаграждение от 345 лева(а след приспадане на НПР-258,75 лв) е под 1 минимална РЗ. обаче периодът на полагане на труда е 5 дни от месеца, а не цял месец. в този случай валидно ли е правилото за недължими осигуровки. моето мнение е, че осигуровки се дължат, по причина на това, че в чл.4, ал.3, т.5 е записано, че "месечното възнаграждение...." и прочие, но ако екстраполираме чистата сума за получаване за тези 5 дни на извършване на услугата към работните дни на целия месец, то тя определено няма да е под 1 минимална РЗ. но понеже не съм юрист, не мога да съм сигурна дали правилно разбирам текста на кодекса? можете ли да ми помогнете с разяснение или някакво указание?

, че "месечното възнаграждение...." и прочие, но ако екстраполираме чистата сума за получаване за тези 5 дни на извършване на услугата към работните дни на целия месец, то тя определено няма да е под 1 минимална РЗ.



Сумата 258,75 лв е за свършена работа в рамките на 5 дни. /Предпологам, че и в ГД е уговорен срокът/
Ако е така, правилно разбирате

Уважаема г-жа Зотева,

Възнаграждението, което получавате по граждански договор е „месечно” в смисъл, че е получено през съответния месец, независимо от това за колко дни е извършена възложената работа. Не може да го трансформирате в дневно и да го екстраполирате в хипотетична месечна сума. На облагане подлежи реално получената сума през съответния месец.

Съгласно КСО полученото възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след приспадане на нормативно признатите разходи от уговореното по гражданския договор. Когато то е под минималната работна заплата осигурителни вноски не се дължат.:




В случай, че не сте осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение след намаляване с разходите за дейността е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от Вас, а не от възложителя по договора.
 
По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (210 лв.) – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. Подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.
 
Като лице работещо по граждански договор, което не е осигурено на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение след намаляване с нормативно признатите разходи е под една минимална работна заплата, имате две задължения по смисъла на ЗЗО:
1. Да внесете за своя сметка здравноосигурителна вноска за месеца върху сума, която не може да бъде по-малко от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година;
2. Да подадете декларация, пред съответната ТД на НАП, че сте започнали да се осигурявате на това основание. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че вече се осигурявате по този ред и сте подали декларация за това, повторна декларация не е необходима.

Без да съм юрист, но като счетоводител, сблъсквал се с практическото прилагане на закотовата уредба по отчитане и облагане на т.нар. граждански договори, се опитах да Ви разясня действащата норма.