Eмил Мирославов - Директор Дирекция "Индустриални отношения" Отговор
Уважаема г-жо Стамболийска,
Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Кодексът на труда не предвижда периодът, за който е изплатено обезщетението да се зачита за трудов стаж.
Ако работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, но работодателят не му го изплати доброволно, то може да се търси по съдебен ред в 3-годишен давностен срок.
При условие, че работодателят изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, то той вписва в трудовата книжка на лицето, че такова обезщетение му е изплатено, без да оформя трудов стаж за този период.
Времето, през което лицето е получавало обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, обаче се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В случай, че работодателят изплати това обезщетение, той е длъжен да внесе осигурителни вноски за своя сметка.
От запитването може за се предположи, че лицето е получавало обезщетение за безработица, като съгласно чл. 54в, ал. 3 КСО в периода, за който то се изплаща не се включва срокът на обезщетението по чл.222, ал. 1 КТ. Периодът, през който лицето е получавало обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО). ЛТ/