Вижте какво намерих в един от форумите... явно не се отнася само до пенсиите
Re: запор на заплата
Мнениеот rocknan » 13 Яну 2013, 06:18
Видно от множеството разнопосочни и противоречиви субективни тълкувания на чл. 446 ал.1 от ГПК в десетки форуми с подобна тематика, на вниманието Ви предлагам тълкуването на тричленен съдийски състав от Варненския Окръжен съд.
„В чл. 446, ал. 1 ГПК законодателят изрично е изключил насочването на принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение в размер под и равен на минималната работна заплата. Мотивите са с оглед социална защита и несъстоятелни се явяват доводи , че прагът „минимална работна заплата” е поставен само за пенсиите.”
http://213.91.247.58/upload/SAD_AKT/201 ... 9b2311.htm
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2309
гр. Варна , 23.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЗЛАТИНА КАВЪРЖДИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.гр.дело № 2309 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на жалба от Т.С.Н. против налагането на запор върху трудовото възнаграждение на въззивницата, извършен по изп.д. № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС.
В жалбата се навеждат твърдения , че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество на длъжника , което е в размер под минималната работна заплата за страната. Моли за отмяна на атакуваното действие.
Въззиваемата страна „Кредибул”АД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че правилото по чл.446, ал.1 ГПК се отнася само до доход от пенсия , а не до трудов доход.
В обясненията си ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС излага , че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист срещу наследодателя на въззивницата , който е починал в хода на процеса. След конституирането й ЧСИ е направил проверка и е установил , че основното трудово възнаграждение на Т.Н. е в размер на 237лв. ,като отделно и се начисляват възнаграждения по клинични пътеки. Касиерът на предприятието ,което изплаща възнаграждението е длъжен по чл.446 , ал.1 ГПК да направи удръжки от трудовото възнаграждение като съобрази конкретния доход на длъжника, а не ЧСИ. Последният няма точна информация за размера на трудовото възнаграждение на длъжника.
ВОС констатира следното:
Жалбата е допустима ,тъй като е подадена срещу действие на ЧСИ , попадащо в кръга по чл.435 , ал.2 ГПК.
Производството по изп.дело № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС е образувано срещу Станьо Банчев въз основа на изпълнителен лист за сумата от 1870 ,44лв. – главница , 1371,01лв. – законна лихва върху главницата и 130,93лв. разноски.
В хода на изпълнителното производство е починал длъжника и на негово място са конституирани наследниците му , сред които и въззивницата.
Видно от писмо от 23.08.2011г., изходящо от ТД-Варна, при НАП, за лицето Т.Н. има регистриран трудов договор с „МБАЛ – Св.Анна-Варна”АД с размер на основното трудово възнаграждение 237лв.
Със запорно съобщение от 24.08.2011г. до „МБАЛ – Св.Анна-Варна”АД ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Т.Н..
Предвид така установеното от фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Принудително изпълнение е допустимо само спрямо секвестируеми вещи и вземания на длъжника.
В чл. 446, ал. 1 ГПК законодателят изрично е изключил насочването на принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение в размер под и равен на минималната работна заплата. Мотивите са с оглед социална защита и несъстоятелни се явяват доводи , че прагът „минимална работна заплата” е поставен само за пенсиите.
С оглед на представеното извлечение от изпълнителното дело ЧСИ е събрал доказателства за получаван размер на месечно трудово възнаграждение на длъжницата от 237лв. , което е под нормативно установения минимум по чл.1 , ал.4 от Постановление № 66 на МС от 28.03.1996г. за кадровото осигуряване на някои дейности на бюджетни организации – 240лв. /към датата на налагане на атакувания запор 24.08.2011г./. Липсват каквито и да е други доказателства за получавани други трудови възнаграждения / напр. допълнителни и пр. /. Вменено в задълженията на ЧСИ е да извърши преценка по чл.446 , ал.1 ГПК , а не на третото задължено лице.
Поради което се налага извод , че изпълнението е насочено срещу несеквестируем доход и следва да бъде отменено.
Водим от което ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ налагането на запор върху трудовото възнаграждение на въззивницата, извършен със запорно съобщение от 24.08.2011г. по изп.д. № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС, по жалбата на Т.С.Н..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: