В бр. 10 от 2009 г. на сп. “Счетоводство+” Иван Дочев, д.е.с. и регистриран одитор, разглежда данъчното третиране по ЗКПО на счетоводна грешка, при която е следвало да се формира данъчен амортизируем актив. Обикновено тази ситуация се появява, когато има различна трактовка на разходите за придобиване на дълготраен материален актив или дълготраен нематериален актив от страна на предприятието и от страна на приходната администрация.
Като частен случай това различие може да се яви във връзка с прага на същественост на дълготрайните активи - счетоводния и данъчния.
Счетоводният праг на същественост на дълготрайните активи се определя свободно от предприятието, в зависимост от мащабите му (най-общо). Един праг от 1000 лв. може да се окаже несъществен за голямо предприятие, но съществен за по-малко предприятие.
Данъчният праг на същественост е фиксиран в Закона за корпоративното подоходно облагане - 700 лева, както за данъчните материални дълготрайни активи (чл. 50), така и за нематериалните дълготрайни активи (чл. 51).
Едната и другата регламентация - тази в счетоводната политика и другата - в Закона за корпоративното подоходно облагане произлизат от съобразяване с правилото: разходи - ползи. Ако разходите, които ще направи предприятието за отчитане на дълготрайни материални и дълготрайни нематериални активи са по-големи от ползата от това, не се предприема такова отчитане до определена граница, въпреки че по своята същност (по другите показатели) активите са дълготрайни.
И тъй, какви грешки може да бъдат допуснати?
Ако в счетоводната политика на предприятието е предвиден праг на същественост под данъчния праг, например 400 лева, би могло активи в диапазона 400 - 700 лева (колкото е данъчният праг) да се отчитат като текущ разход, без да се вземе под внимание, че данъчен амортизируем актив се създава в размер на по-ниската от двете стойности - възприет праг на същественост в счетоводната политика на предприятието и данъчния праг. Иначе казано, предприятието следва да спази собствената си счетоводна политика и всички дълготрайни материални и нематериални активи със стойност 400 лева и над 400 лева, да ги отчита като такива. Допуснатата грешка може да се коригира по препоръчителния подход на СС 8, респ. по единствения подход по МСС 8 чрез неразпределената печалба (непокритата загуба).
Съвсем друг е въпросът, когато предприятието е възприело праг на същественост над данъчния праг, например 1000 лева. В тези случаи всички активи със стойност до 1000 лева ще се отчитат като текущ разход, който няма да бъде признат в данъчно отношение, съгласно чл. 67 от Закона за корпоративното подоходно облагане, но ще бъде признат данъчен амортизируем актив.
Всички активи, придобивани със стойност до данъчния праг на същественост - 700 лева се признават за текущ разход и за данъчни цели.
Тъй като при счетоводен праг на същественост над данъчния праг няма да се касае за счетоводна грешка, не се налага да се вземат каквито и да било счетоводни статии, освен обичайните.
Но счетоводни грешки може да бъдат допускани не само във връзка с прага на същественост на дълготрайните активи. Просто поради различна трактовка на белезите за признаване на дълготраен актив. Това се случва най-често в областта на нематериалните активи.
Когато се установи, че действително се касае за грешка, активът следва да се признае за дълготраен срещу кредитиране на неразпределена печалба (непокрита загуба). Същевременно се признава амортизация в размер на счетоводната, но не повече от максималната данъчна амортизация за съответните минали години, активите се записват в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната амортизируема стойност и начислената до този момент амортизация.